Детето на нощта [bg]

- Няма да продължим през нощта. Само безумец би налучк­вал протоците към Херенденет в мрака. Тук сме незабележими откъм открито море, а и малцина биха успели да ни последват толкова навътре в архипелага. По-добре да не ви описвам кол­ко малко оставаше да отъркаме кораба в един риф. И утре рис­ковете няма да са по-малки.

Ериан взе своята чаша и се загледа в дъщеря си, която наве­де глава да вдиша изпаренията от благоуханната отвара.

- Но нали сте минавали неведнъж оттук? - промълви Ериан накрая.

Елфидата кимна.

- Теченията разместват пясъка, кораловите рифове растат неспирно. Протоците се променят. При всяко плаване обновя­ваме картите на архипелага. Налага се да внимаваме.

- Ще стъпим ли на брега утре?

- Искам да ходя по пясък! - обади се изведнъж Лиана, щом отпи от чая.

Елфидата се засмя и завъртя глава.

- Малка принцесо, няма пясък там, където отиваме. Но ня­кой ден с теб ще се разходим по дюните, обещавам.

Ериан забеляза топлотата в погледа ѝ и попита:

- Имаш ли деца?

Разсеяно приглади косата на Лиана, която се отдръпна, за да си изпие чая. Дори за майка ѝ беше лесно да забрави в миг какви сили вече овладяваше нейното съзнание и каква мощ мо­жеше да отприщи.

- Нямам - отвърна елфидата, - макар че копнея за това. Тол­кова съм заета, че не остава време някой мъж да ми обърне вни­мание, но няма да е така винаги.

- Ти ще бъдеш чудесна майка.

- Засега мога само да се надявам - кимна Ренерей, - но ти благодаря.

Нощта се изниза бързо, екипажът се наслаждаваше на крат­кия отдих, защото знаеше колко труден ще бъде денят. „Оке­ански бряст“ отново потегли в хладното утро и Ериан се събу­ди от бавното клатушкане и особената тишина, в която нап­редваха по тесния проток към Херенденет и зовящите отда­леч гласове.

Тя побърза да стане и облече бричовете, вълнената риза и кожената куртка, които Ренерей ѝ бе дала. Преди да излезе от каютата, Ериан се загледа озадачено в кротко спящата Лиана. Момичето обикновено кипеше от жизненост и скачаше от пос­телята с първите лъчи на слънцето, но по време на плаването спеше все по-дълго. Майката подозираше, че някой ѝ помага в това. Но се събуждаше бодра и ведра, за щастие приемаше без никакво недоволство откъсването от всичко привично в крат­кия си досегашен живот.

През целия изпълнен с безпокойство ден корабът пълзеше между островите. Спокойни лагуни се редуваха със скупчени стърчащи скали или внушителни вулканични зъбери, чиито върхове се губеха в облаците. Както и предишния ден, повече­то моряци не слизаха от такелажа, готови мигновено да разпъ­нат или свият платната след рязко прозвучала заповед.