Съветът на злото [bg]

Джейк трябваше да признае, че чувството бе приятно.

— Villain.net всъщност е посветен на властта. Имам амбицията да завладея света, да го оформя според своите разбирания. Наполеон е бил същият, но това не го прави злодей.

— Както и Хитлер — сопна се Джейк и се благодари наум, че все пак бе запомнил нещо от часовете по история.

— Навремето обаче мнозина смятали Хитлер за герой, за мъжа, който ще съживи Германия. Когато видели тъмната му страна, вече било твърде късно. Историята се определя от победителите, не от победените.

На Джейк му хрумна нещо.

— Тогава трябва да има и супергерои?

Базилиск изсумтя с насмешка.

— Според властите, да. Сред тях е и Невидимата бригада — те уж са добрите, въпреки че не плащат данъци и също не биха се спрели пред нищо, за да получат онова, което искат. Просто го правят в името на закона и реда — Базилиск удари по таблото с юмрук и кокалчетата му оставиха вдлъбнатина.

— Героите същите способности ли имат?

— Подобни, но не съвсем същите. Искат да оформят света по свой вкус — точно като нас. Има една стара шега — кой охранява охранителите?

На Джейк това му звучеше логично. Но не успя да поразсъждава по-обстойно, тъй като Базилиск продължи:

— Доказа, че имаш огромен потенциал.

За пореден път Джейк се изпълни с неочаквана гордост. Постепенно Базилиск му се разкриваше в друга светлина. Разбираше жаждата му за власт. Подобна жажда, макар и в съвсем малки мащаби, движеше и Джейк във всекидневието му.

— Какъв беше преди да станеш Базилиск? Сигурно си имал нормално име?

Базилиск задържа за миг очите си върху Джейк, сякаш се колебаеше дали да му каже.

— Навремето се казвах Скот Бейкър, от Канбера, Австралия. Служех в армията и един инцидент активира скритите ми способности — изрече Базилиск сякаш четеше отнякъде.

Явно за момента Джейк нямаше да научи повече подробности. Погледна през прозореца. Отново се бе мръкнало.

— Къде отиваме?

— Ти се прибираш вкъщи, както се уговорихме.

— Вкъщи? Защо? — Ама че късмет. Тъкмо бе открил нещо забавно и то бе на път да приключи. — Искам да остана с теб!

— Не се тревожи, ще се видим пак след няколко дена. Засега обаче не трябва да предизвикваме подозрение. Ако не се прибереш вкъщи прекалено дълго, родителите ти ще се обадят в полицията. Не трябва да поемаме подобен риск в началото на операцията.

— Та аз дори не знам каква е операцията! Не си ми казал!

— В момента е по-добре да не знаеш много — от съображения за сигурност. Повярвай, край технологичния институт, който току-що разрушихме, вече се е завъртял някой защитник на доброто, за да търси улики. Добре, че не оставихме свидетели, така няма за какво да се хванат.