Съветът на злото [bg]

Джейк рискува и надникна иззад ъгъла. В края на коридора стоеше гигант, висок два метра и половина, а зад него се бяха свили няколко учени в бели престилки. Силуетът на робовойника напомняше на човешки. Гладката му метална кожа покриваше извивките на крайниците му и предпазваше ставите. Главата му представляваше прост купол с Л-образен процеп на мястото, където трябваше да са очите. Някой бе нарисувал чифт очи над визьора на машината, но те не й придаваха по-миловиден вид.

Джейк мярна енергиен проблясък, подобен на светкавицата на фотоапарат, в очите на робовойника. Той изстреля нов лъч жълт лазер и отнесе парче от мазилката до ухото на момчето.

Джейк усети парченцата мазилка по лицето си.

— Ако останем да се крием тук, просто ще срине стената, за да стигне до нас! Направи нещо!

— Уф… Не мога. Силите ми действат само на живи мишени.

— На живи? Искаш да кажеш, че не можеш да направиш нищо срещу гигантския робот в дъното на коридора?

Гласът на Базилиск доби язвителна нотка:

— Не, мога. Мога да се крия, докато ученикът ми не реши коя способност от широкия си спектър на владение да приложи.

Джейк се подразни от засуканите фрази на Базилиск, но сдържа подигравателната си забележка. Снизходителният тон на злодея вече му бе дошъл до гуша. Джейк усети с негодувание, че ръцете му започват да парят — радиоактивното сияние бе дошло. Претърколи се в коридора като героите от филмите и изстреля кълбо лазерни лъчи към робота.

Улучи безпогрешно. Таблото за съобщения до робота избухна в пламъци заедно с няколко от плоскостите на тавана. Блясъкът от експлозията се разнесе и Джейк се смая.

— О, не!

Роботът бе невредим. Джейк бе сам пред него, клекнал насред коридора като примамка. Той се хвърли към прикритието, а в плочките на пода се заби нов лазерен лъч, който изора бразда до мястото, на което бе застанал.

— Не действа!

— Разбира се, че не! Онова чудо е изградено да оцелее при ядрена война. С какво друго разполагаш?

— Имам щит и мога да летя.

В края на коридора се чуха стъпки. Този път Базилиск рискува и се подаде над рамото на Джейк. Роботът правеше големи, отсечени крачки към тях по коридора. С всяка стъпка напукваше плочките под себе си.

— Мисли! — изрева Базилиск с нотка на паника в гласа. — Нали си свали четири способности. Каква е четвъртата?

Джейк се опули глупаво и поклати глава. Каква ли беше? Летенето, силовото поле и радиоактивните залпове се активираха без усилие на волята от страна на Джейк. Защо не ставаше така и с четвъртата способност?

Машината идваше все по-близо с грохот и поредният й изстрел пръсна ръба на касата на вратата.

— Времето ни изтича, Хънтър. Не бях предвидил това в плана си. Напъни се!