Съветът на злото [bg]

Нещо накара Джейк да се събуди. Пред замрежения му поглед постепенно изплуваха червените цифри на будилника. Сочеха, че е малко след пладне.

Джейк тръгна надолу по стълбите. Все още се чувстваше уморен, въпреки че бе заспал в мига, в който беше сложил глава на възглавницата. Сънищата му оживено бяха предали случилото се в Индия — ужасените лица на учените, които се молеха за живота си. В съня му той и Базилиск бяха яхнали ядрената сонда и се спускаха към земното ядро — сякаш на мотоциклет; носеха се в неизвестна посока. След това сондата се бе стопила от прекалената горещина.

Семейството му се бе събрало на масата в кухнята и обядваше. Джейк се тръшна на стола си, а родителите му измърмориха дежурното „добро утро“, или по-скоро „добър ден“. Сестра му се втренчи в него.

— Какво зяпаш? — изръмжа той.

— Не изглеждаш добре, Джейкъб.

— Ти също — сопна се той.

Майка му го измери с тревожен поглед.

— Наистина си малко блед, миличък — пипна го по челото. — Поне нямаш температура.

— Нищо ми няма — макар че действително се чувстваше отпаднал. Дали това не бе страничен ефект от забавленията миналата нощ?

— Гладен ли си? Приготвила съм яйца.

— Хубаво — каза Джейк и отново загледа сестра си.

— Ще се пръсна от смях, ако се разболееш точно през ваканцията — подразни го тя с тънка усмивка.

— Млъквай!

Баща му се намеси, без да вдига поглед от кръстословицата, която се мъчеше да реши:

— Джейк, не нареждай на сестра си да мълчи.

Бет го изгледа победоносно и мушна една лъжица супа в устата си.

— Според мен трябва да си останеш в стаята до следващия учебен ден. Може да е заразно. Не бих искала да прихвана нещо точно от теб.

Нервите на Джейк не издържаха, той скочи на крака и протегна ръка към сестра си с надеждата, че някой радиоактивен лъч ще я събори от стола.

Не се случи нищо.

Опита отново, но единственият ефект бе, че сестра му спря да се храни и повдигна вежди.

— Какви ги вършиш? Да не ти се схвана ръката?

— Искам да стопя лъжицата ти! — сопна се той объркано.

— Определено си мръднал. Дано не е вродено.

Джейк си даде сметка, че изглежда глупаво, застинал в позата си над масата, но реши, че си има други тревоги. Свръхспособностите му бяха напълно изчезнали.