Съветът на злото [bg]

Джейк прие победата си със зяпнала уста, после погледна към ръцете си, които бяха възвърнали обичайния си вид.

— Върховно! — измрънка той приглушено.

Базилиск премина покрай него. Отново се движеше наперено. Групичката учени в края на коридора потрепери и всички вдигнаха ръце безпомощно. Погледите им прескачаха между Базилиск и сразения им пазител.

— Сега кажете — изръмжа Базилиск, а очите му засияха в зловещо синьо — къде е ядрената сонда.

Един от учените, който носеше очила, дръзко разбута останалите.

— Няма да я получите! Намира се в сейфа, но никой не би ви дал кода!

Базилиск стисна мъжа за врата и го вдигна над земята. Ученият взе да хърка и да го тупа по ръката. След като злодеят се увери, че всички гледат, очите му засияха ярко изпод качулката.

С припукване кожата на учения доби същата матова гладкост като тази на Базилиск, а мятащите му се крака застинаха. Мъжът се вкамени пред очите на всички. Джейк подскочи, когато със звука на пукащ се балон ученият се разпадна на прах в ръката на Базилиск. Сивият прах и ситните парченца камък се разнесоха над потресените наблюдатели.

Джейк се замисли над току-що видяното. Това обясняваше сивата пепел из целия комплекс; охранителите не бяха имали никакви шансове. През тялото му премина тръпка. Никога досега не се бе сблъсквал с подобна проява на насилие. Когато се успокои достатъчно, за да осъзнае случващото се, изпадна в пристъп на паника — мислите му се върнаха към Гадняра и страстта му за унищожение.

— Е, кой ще отвори сейфа? — попита Базилиск нехайно, сякаш поръчваше храна в ресторанта.

Учените до един вдигнаха ръце. Бяха готови на всичко, за да се измъкнат живи.