Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

обзе ме силно състрадание, усмихнах се доволно в мрака и нищо повече не чаках. [492] — След като в бора сте се скрили, кралю, сам сте се убедили в това, че ако бе Тристан от страст към мене обладан, [496] туй щеше ясно да се види. Със нищо той не ме обиди, не ме целуна, нито даже се приближи, за да ми каже [500] едничка дума. Без съмнение той няма лошо намерение. Та друг ли да ви уверява освен самата аз? — Тогава [504] Марк рекъл: — В туй съм убеден. — А после казал на Бранжиен: — Иди Тристан да доведеш! Ако откаже, ще речеш, [508] че съм аз наредил изрично тук да го доведеш ти лично. — Отишла бих без колебание, но той, съвсем без основание, [512] незнайно за какво ме мрази и казва (Господ да го пази!), че за раздора между вас и него съм виновна аз. [516] Тристан безспирно мисли как да ме убие. Аз все пак ще ида и ще го открия. Дано заради вас самия [520] не ме изгони. Искам, сир, и между нас да има мир.         Бранжиен с вид явно лицемерен споделя с краля лековерен, [524] че от Тристан се плаши много: — Добре. Ще ида, сир. Ей Богу, как иначе? Дано склоните все пак с Тристан да ни сдобрите. [528] — Ще сторя всичко. Но отивай!         От думите й се разсмиват Изолда и крал Марк. Бранжиен излиза… Зад стена стаен, [532] Тристан я среща развълнуван, от благодарност я целува, възславяйки усърдно Бога: — Хвала ти, Боже, че ще мога [536] да съм с Изолда в този двор.         Бранжиен отвръща му: — Сеньор, надълго Марк ми говори за вас. Той врече се дори [540] да се разправи със лъжците и каза бързо да вървите сега при него. Аз успях да му внуша, че дълго бях [544] обект на вашата ненавист. Добре ще е да го оставим да мисли, че след клеветата зле ще се чувствате в палата. [548] И те отиват след това при Марк. Обръщайки глава, той казва: — Племеннико мил, да бе се малко приближил! [552] Ако се ти сдобриш с Бранжиен, тогаз очаквай и от мен съчувствие и справедливост. — Ах, вуйчо, никак не отива [556] днес кралят да ме обвинява, а утре да се извинява. Невинна жертва щях да стана, а пък жена ви — поругана. [560] Подведен бяхте от лъжата на подмазвач: със злост в душата той мами ви и ви презира. Един крал трябва да избира [564] съветниците си. Не бива кралицата благочестива във грях да подозира той, не бива племенника свой [568] да среща и изпраща с яд. — От днеска, родственико млад, не би ме никой заблудил.         Тристан със краля се сдобрил [572] и вече в кралските покои съвсем свободно влизал той. Но кой една година може да крие любовта си, Боже? [576] Най-трудно се прикрива тя. И срещите им през нощта, и разговорите им денем, и погледите разменени [580] неудържимо се множели. Мнозина ги заподозрели и идва ден, когато трима барони подли (дали има [584] от тях по-долни в този свят?) заклели се да не търпят туй положение: те щели с Марк бой да водят, не рече ли [588] Тристан далече да прогони; нали под цъфналите клони били видели неведнъж Изолда все със този мъж; [592] дори на Марк в леглото голи били намирани… Защо ли търпял той тяхната любов? Когато тръгнел Марк на лов, [596] Тристан оставал, за да иде във стаята му да се види с Изолда: там мъжа любим тя чакала… «Я да вървим — [600] решили те — да му речем, с риск да го разгневим съвсем, че според нас е време вече