Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
обзе ме силно състрадание,
усмихнах се доволно в мрака
и нищо повече не чаках. [492]
— След като в бора сте се скрили,
кралю, сам сте се убедили
в това, че ако бе Тристан
от страст към мене обладан, [496]
туй щеше ясно да се види.
Със нищо той не ме обиди,
не ме целуна, нито даже
се приближи, за да ми каже [500]
едничка дума. Без съмнение
той няма лошо намерение.
Та друг ли да ви уверява
освен самата аз? — Тогава [504]
Марк рекъл: — В туй съм убеден. —
А после казал на Бранжиен:
— Иди Тристан да доведеш!
Ако откаже, ще речеш, [508]
че съм аз наредил изрично
тук да го доведеш ти лично.
— Отишла бих без колебание,
но той, съвсем без основание, [512]
незнайно за какво ме мрази
и казва (Господ да го пази!),
че за раздора между вас
и него съм виновна аз. [516]
Тристан безспирно мисли как
да ме убие. Аз все пак
ще ида и ще го открия.
Дано заради вас самия [520]
не ме изгони. Искам, сир,
и между нас да има мир.
Бранжиен с вид явно лицемерен
споделя с краля лековерен, [524]
че от Тристан се плаши много:
— Добре. Ще ида, сир. Ей Богу,
как иначе? Дано склоните
все пак с Тристан да ни сдобрите. [528]
— Ще сторя всичко. Но отивай!
От думите й се разсмиват
Изолда и крал Марк. Бранжиен
излиза… Зад стена стаен, [532]
Тристан я среща развълнуван,
от благодарност я целува,
възславяйки усърдно Бога:
— Хвала ти, Боже, че ще мога [536]
да съм с Изолда в този двор.
Бранжиен отвръща му: — Сеньор,
надълго Марк ми говори
за вас. Той врече се дори [540]
да се разправи със лъжците
и каза бързо да вървите
сега при него. Аз успях
да му внуша, че дълго бях [544]
обект на вашата ненавист.
Добре ще е да го оставим
да мисли, че след клеветата
зле ще се чувствате в палата. [548]
И те отиват след това
при Марк. Обръщайки глава,
той казва: — Племеннико мил,
да бе се малко приближил! [552]
Ако се ти сдобриш с Бранжиен,
тогаз очаквай и от мен
съчувствие и справедливост.
— Ах, вуйчо, никак не отива [556]
днес кралят да ме обвинява,
а утре да се извинява.
Невинна жертва щях да стана,
а пък жена ви — поругана. [560]
Подведен бяхте от лъжата
на подмазвач: със злост в душата
той мами ви и ви презира.
Един крал трябва да избира [564]
съветниците си. Не бива
кралицата благочестива
във грях да подозира той,
не бива племенника свой [568]
да среща и изпраща с яд.
— От днеска, родственико млад,
не би ме никой заблудил.
Тристан със краля се сдобрил [572]
и вече в кралските покои
съвсем свободно влизал той.
Но кой една година може
да крие любовта си, Боже? [576]
Най-трудно се прикрива тя.
И срещите им през нощта,
и разговорите им денем,
и погледите разменени [580]
неудържимо се множели.
Мнозина ги заподозрели
и идва ден, когато трима
барони подли (дали има [584]
от тях по-долни в този свят?)
заклели се да не търпят
туй положение: те щели
с Марк бой да водят, не рече ли [588]
Тристан далече да прогони;
нали под цъфналите клони
били видели неведнъж
Изолда все със този мъж; [592]
дори на Марк в леглото голи
били намирани… Защо ли
търпял той тяхната любов?
Когато тръгнел Марк на лов, [596]
Тристан оставал, за да иде
във стаята му да се види
с Изолда: там мъжа любим
тя чакала… «Я да вървим — [600]
решили те — да му речем,
с риск да го разгневим съвсем,
че според нас е време вече
Перейти на страницу: