Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Защо той не приготви клада, [148] та в огъня, без колебание, да вляза аз за изпитание25? Ако от моя плащ дори едничка нишка изгори, [152] то нека бъда овъглен! Но аз съм твърдо убеден, че в двора няма кой със мен да мери сила в този ден. [156] Мадам, нима не ще склоните сега над мен да се смилите? Изолда, жалост проявете, пред Марк за мен се застъпете. [160] Та аз дойдох при моя крал като най-ревностен васал. — За вас пред краля да говоря? Не, сир, не мога да го сторя, [164] когато в Марк бушува яд. Пък и за мене този свят е скъп: не бива да хитрувам пред Марк. Не искам да рискувам. [168] Какво яда му ще възпира, след като той ни подозира не без известно основание? Че как да упражня влияние [172] над него? Аз живея в двора сама сред неговите хора. В действителност заради мене тук достъпът ви забранен е [176] и Марк далече ви прокуди. Сега той би ме взел за луда, река ли да ви защитя… Та как ще го разубедя? [180] Не, сир, не мога го направи. Ако яда си Марк сподави, и аз щастлива бих била! Но, драги мой, как бих могла [184] да се спася от смърт най-страшна ако за срещата сегашна узнае кралят? Та нали без жал ще ме изпепели!… [188] Дали, когато тук сте слязъл, не ви е някой забелязал? Аз тръгвам, въпреки че зная, че сън спокоен и до края [192] на дните си не ще намеря. Тристан, аз цялата треперя, обзета съм от адски страх. Предълго тук се задържах… [196] Тя тръгва си, ала Тристан, от смут неистов обладан, й казва: — Милост проявете и още малко останете. [200] А Бог, закрилникът човешки, дано прости ни всички грешки!         Изолда, дайте ми съвет… Кого, освен вас, занапред [204] ще трогне моята тъга? Лишен от средства, отсега как бих живял? При Марк идете и се за мене застъпете. [208] Аз зная своята цена, Мадам. В която и страна да ида, всеки местен крал подслон веднага би ми дал. [212] Кълна се (Господ ме убил!), че Марк не би ви възразил. Откаже ли, ще се проклина, преди да мине и година, [216] и колкото той сам тежи, във злато ще ми заплати26. Очаквам вашата подкрепа! — Тристан, каква молба нелепа! [220] Не само че абсурдна тя е, но и фатален край вещае… В мен кралят явно се съмнява, със право или не. Тогава, [224] всевишни и всеславни Боже, щом заговоря го, той може да схване моето внимание към вас като едно признание [228] за ставащото между нас. Не от скъперничество аз не се решавам да го сторя: съвсем открито ви говоря. [232]         Изолда тръгва, а Тристан, отчаян и в сълзи облян, обляга се върху чешмата и си оплаква самотата: [236]         „Ех, Боже, ех, свети Еврул27, кой на небето би ме чул? Не съм и мислил, че дотам ще стигна: да живея сам [240] с наставника си Говернал28 — без меч, без кон, ни пил, ни ял. Човек, когато е лишен от средства, той не е ценѐн. [244] И в друго кралство да живея, и там от страх ще онемея пред някой рицар, ако той предложи ми да водим бой. [248] Човек без средства е без глас. Обречен съм да страдам аз от тежката си орисия. Как, вуйчо, вярваш на ония, [252] които пуснаха мълвата, че аз подмамвам ти жената. Да сторя лудост чак такава!… Не, явно те не ме познават.“ [256] …………………………… Марк, сгушен на едно дърво, когато всичко туй видял, разкаял се и не можал [260] сълзите си да задържи. Как няма да се натъжи! …………………………… …………………………… [264] Марк мислел, с болка на сърцето: „Уви, излъга ме джуджето! Защо ли му се доверих и на това дърво се скрих? [268] За смях и срам аз щях да стана… Ще види то, като го хвана: с главата си ще заплати, щом племенника клевети. [272] За жалост, колко глупав бях!         Кралицата възневидях зарад едно джудже лъжливо! На клада ще го хвърля живо. [276] Какво, че по-жесток бих бил от Константин!… Той наредил да се кастрира Сегосон, защото плътският нагон [280] го бил завлякъл при жена му. А нека си припомним само, че всеки почит й отдавал, че Константин я обожавал [284] и всъщност с пълно основание му отредил туй наказание29.“         Тристан си тръгнал. Кралят слязъл в миг от дървото и си казал, [288] засрамен, гузен, че престава на други да се доверява, че за да си спаси честта и на жена си доблестта, [292] ще трябва туй джудже лъжливо възмездие най-справедливо да понесе в най-кратък срок… На всички да е за урок! [296] От чутото разубеден, и на Тристан от този ден ще вярва, в кралските покои30 дори ще има достъп той. [300]         „В едно съм сигурен сега: не би приключила така, една любовна тайна среща. С прегръдка страстна и гореща [304] те щяха да се разделят. Сам уверих се, че грехът не им е завладял душите… Защо повярвах на лъжците? [308] Ей, Богу, срам ме хваща чак! Единствено един глупак тъй лесно би се доверил. Ако навреме бях решил [312] да видя как стоят нещата, не бих си блъскал днес главата. Тристан от утре получава това, което заслужава — [316] отворен му е моят дом. И тук ще си остане, щом не е грях сторил спрямо мен.“