Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Тристан отишъл да говори [384]
с наставника си Говернал,
пред него всичко си признал,
а Говернал благодарил
на Бог, че тъй добър е бил. [388]
Но Марк не знаел где могло
да е джуджето… Ново зло
задавало се за Тристан.
Щом при жена си Марк припрян [392]
дошъл, тя рекла му: „За Бога,
къде сте бил? Каква тревога
ви води в този късен час?
— С един въпрос дойдох при вас, [396]
кралице, искрена бъдете
и истината ми кажете!
— Да знам, че ще умра, аз пак
ще кажа истината. Как [400]
да ви излъжа бих могла?
— Признайте си, че сте била
със племенника ми наскоро.
— О, да, кралю, ей там под бора, [404]
край извора току-що бяхме,
говорихме и се разбрахме
с Тристан по някои неща.
Кралю, приела бих смъртта, [408]
ако се в мене усъмните.
Беда ще е да си внушите,
че мога аз, една кралица,
да тръгна с някакъв си рицар. [412]
Туй подозрение, ей Богу,
измъчва ме, кралю, тъй много!…
Как да постъпя аз, горката,
освен да заглуша мълвата, [416]
залагайки на свойта чест.
Тристан извика ме нощес
(не знаех по каква причина)
под бора в близката градина. [420]
И аз, кралю, отидох там…
Та той, доколкото аз знам,
помогна с мен да се сгодите,
затуй напук на подлеците [424]
аз го ценя над всеки друг.
Но вие, сир, сте мой съпруг!
Без основание Тристан
от някой е заподозрян. [428]
Той ви е племенник и аз
обичам го заради вас.
Повярвахте в една измама
и той видя, че явно няма [432]
друг път освен далеч да иде.
Тристан поиска да ме види
със искреното намерение
чрез мене с вас до помирение [436]
да стигне. Не приех молбата
и възмутена го отпратих.
За него изходът един е:
за друго кралство да замине, [440]
че скъпо може да ми струва
да съм посредник помежду ви.
Самата истина в това е,
сир… Да умра, ако лъжа е! [444]
Той тръгна. Ще отиде май
в далечен отвъдморски край.
Помоли да му дам пари
за наема33, но аз дори [448]
не го изслушах: не склоних
и мигом се отдалечих.
Кралю, главата ми вземете,
ако ви лъжа. Разберете, [452]
че нищо, нищо не съм скрила.
Аз и дълга му бих платила,
ала от вас изпитвам страх.
Заради клюки не посмях [456]
и пет безанта да му дам.
Оттук той тръгва беден, сам…
От Бог да е благословен!
И Марк бил вече убеден [460]
след случилото се в нощта,
че истината казва тя.
Обсипал я с безброй целувки
и се зарекъл, без преструвки, [464]
на клюки да не се поддава:
каквото искат, туй да правят.
Дори голям брой вещи скъпи
той на Тристан щял да отстъпи. [468]
И Марк тогава си признал,
че от джуджето бил разбрал
за срещата, че бил се крил
и разговора проследил. [472]
— А, значи бил сте спотаен
на бора? — И в свети Мартен
кълна се, че от туй дърво
аз чух съвсем добре какво [476]
си казахте. Чух как Тристан
говори за онази бран,
в която влезе зарад мен.
Почувствах се така смутен, [480]
че щях да падна на земята.
Щом споменахте теглилата,
които е понесъл той,
след като във неравен бой [484]
бил злият дракон умъртвен,
щом чух как той бил изцерен
и как сега не се смилихте
и му молбата отклонихте, [488]
държейки го на разстояние,
вернуться
33
Ст. 448: След като Тристан бива прогонен от двора на Марк, той се установява другаде, но няма с какво да си плати наема. За разлика от повечето рицари и царедворци, пребиваващи в двора на Марк, Тристан няма своя феодална собственост. Затова впоследствие ще му се налага да постъпва на служба при други владетели.
Перейти на страницу: