Отровени [bg]

Тя пусна цигарата си на пода и я стъпка. Дениъл ги поведе надолу по стълбите и Хейли стисна ръката на Хана.

— Винаги помни, че ти си талантът — прошепна тя. — Не им позволявай да те командват. Те трябва да се грижат за теб.

Хана не се сдържа и се изкиска.

Ханк ги чакаше в подножието на стълбището.

— Време беше — рече той, поглеждайки намръщено към Хейли. — Мариса иска да те облече в друг тоалет. Доста време те търси.

— Казах на Дениъл, че ще съм в гримьорната ми — сопна му се Хейли. — Не съм виновна, че не ти предава съобщенията ми.

Ханк не й обърна внимание, а погледна към Хана.

— Ти ще си в тълпата, скъпа — рече той с много по-мил глас. Посочи стаята, която изглеждаше точно като палубата на круизния лайнер, в комплект с месинговия парапет, бара в ъгъла и сепаретата, облечени в пурпурен плюш, покрай стените. Имаше дори някаква реге-група, която направо измъчваше инструментите си.

Хана се сбогува с Хейли, която продължаваше да изглежда ядосана, и седна на съседната маса с Пенелъпи Ригс, която играеше Райли. Единствените й инструкции за тази сцена бяха да се държи така, сякаш двете с Райли водят разговор, и от време на време да стрелва Хейли с опасни погледи. След няколко минути Хейли се появи, облечена с плажна рокля, която изглеждаше точно като нещо, което Хана би облякла. Тя застана близо до Хана, която я чу как произнася някакви гласови упражнения под носа си. Каква професионалистка, помисли си момичето. Може би и тя трябваше да се позанимава с нещо такова.

Ханк се скри зад стената от камери.

— И, камера! — извика той и операторът се приближи до Хейли. Групата засвири. Хана се обърна към Пенелъпи, преструвайки се, че води разговор, но цялото й внимание всъщност беше насочено към Хейли. Искаше й се да види как актрисата ще я изиграе в тази сцена.

— Няма да повярваш, Хана — каза Бриджит, която играеше Ариа, притичвайки до нея; очите й бяха широко отворени, а маниерите й бяха точно като на Ариа. Тя стисна ръката на Хейли. — Греъм, моят партньор в лова на съкровища? Той е приятелят на Табита!

— О, господи! — каза Хейли с преувеличен ужас, отваряйки устата си. — Трябва да се избавиш от него!

Хана се опита да не потрепне. Защо Хейли използваше такъв ужасен глас, сякаш е някоя тъпа калифорнийка? Нейният глас не звучеше така, нали?

— Не мога просто да се избавя от него — възрази Бриджит. — Ами ако заподозре нещо? Може би трябваше да му кажа истината.

— В никакъв случай — отвърна Хейли и пристъпи напред, полюлявайки бедра. — Ариа, това е последното нещо, което трябва да направиш.

След това направи енергични дъвчещи движения, сякаш бе напъхала цяла шепа дъвки в устата си. На Хана й се догади. Тя дори не дъвчеше дъвка.