Отровени [bg]

Ила се прокашля смутено.

— Всъщност не. Един портрет на Алисън. Големият, в ъгъла.

Ариа потрепна. Това дори не беше някоя от добрите й творби, лицето на Али изглеждаше толкова зловещо. Ила беше изпратила снимка и на нея? И някой я беше купил? Ами ако я беше купил само защото беше на Али — и защото тя беше Малка сладка лъжкиня?

Но от друга страна ни харизан кон зъбите не се гледат. Сто хиляди долара си бяха сто хиляди долара.

— Ами това е страхотно — промърмори тя в телефона, опитвайки се да прозвучи невъзмутимо.

— Виж какво, трябва да прекъсвам — Джим се върна и е на седмото небе — внезапно се разбърза Ила. — Мисля, че ще ми даде повишение! — додаде тя шепнешком. — Но ще ти се обадя допълнително, с подробности по плащането. Толкова се гордея с теб, скъпа. Това ще промени живота ти.

След това Ила изчезна. Ариа държеше телефона в ръцете си и мислите препускаха в главата й. След това се изправи, отвори вратата към верандата, излезе отвън и се облегна на хладното стъкло, дишайки тежко. Свежият въздух й подейства ободряващо.

Осмисляше бавно думите на Ила. Първата й продажба. Портрет на Али.

Ариа отново погледна към телефона. Миг по-късно отвори папката с фотоси и прегледа снимките на картините си. Спря се на портрета на Али. Момичето на платното беше кожа и кости, с хлътнали бузи, рошава коса, ококорени, налудничави очи. И докато Ариа я гледаше, Али като че ли… помръдна. Крайчето на устата й се разтегли в подигравателна усмивка. Очите й едва забележимо се присвиха.

Ариа отново изпусна телефона. Какво става, по дяволите?

Телефонът падна с екрана нагоре. Портретът на Али продължаваше да стои там. Ариа отново я погледна, но сега тя й изглеждаше като снимка, направена с мобилен телефон. Тя го грабна и бързо изтри снимката.

Слаба богу. Добре, че Ила опаковаше портрета, за да го изпрати надалеч. Ариа не можеше да понесе мисълта, че това лице ще продължи да я преследва.