Отровени [bg]

Двете прекосиха павилиона, изкачиха се по някаква стълба и тръгнаха по тесен коридор, който минаваше над няколко снимачни площадки, пресъздаващи части от круизния кораб. Хейли отвори някаква врата, на която бе поставена табела с името й. Стаята имаше розови тапети, диван във формата на свити червени устни, минихладилник, велоергометър и библиотека, пълна с всякакви списания. Хана погледна към тоалетната масичка, върху която бяха подредени снимките на три различни момчета. Всеки бе по-сладък от предишния. Беше почти сигурна, че е гледала единия от тях в последния блокбъстър на Джейк Гиленхал.

Хейли забеляза погледа й.

— Трите ми гаджета. Прекрасни са, нали?

Хана се намръщи.

— Излизаш и с тримата едновременно?

— Ами, да — отвърна Хейли. Тя измъкна един пакет „Парламент“ от рипсената чанта, която бе оставена върху хладилника. Запали една цигара, тръсна се върху диванчето и издиша син дим. След това протегна пакета към Хана. — Искаш ли?

Хана се поколеба; не беше пушила цигара от времето, когато бяха приятелки с Мона Вандерваал. Тя си взе една, но не я запали.

Телефонът на Хейли иззвъня със зловещата мелодия от „Челюсти“.

— Уф, извинявай — каза тя, поглеждайки към екрана. — Какво искаш сега, мамо? — изкрещя тя в говорителя. Помълча малко, после въздъхна. — Нали ти казах, че лъжат. На кого ще повярваш, на мен, или на него?

Хана тръгна към вратата, защото смяташе, че Хейли иска да остане сама, но тя й махна с ръка, показвайки й с жест, че скоро ще приключи.

— Днес се държиш като истинска кучка — извика тя в телефона. — Психиатърът трябва да ти увеличи лекарствата.

После затвори и се усмихна на Хана.

— Извинявай!

Хана зяпна изненадано.

— Наистина ли беше майка ти?

Хейли сви рамене.

— Понякога се държи ужасно.

Хана примигна учестено. Само ако имаше куража да говори на баща си по този начин.

Хейли дръпна от цигарата.

— И така. Хана Мерин. Гледах всичките ти интервюта.

Хана усети как бузите й се изчервяват.

— Наистина ли?

Хейли сви рамене.

— Трябваше да разбера коя си, след като играя ролята ти. — Тя се наведе напред. — Ти си най-уравновесената от цялата група. И определено си най-готината. Голям късмет извадих да играя теб.

Хана наведе очи. Определено не се беше чувствала уравновесена или готина през последните няколко месеца — през последните две години, всъщност.

— Аз съм онази, която трябва да се чувства късметлийка. Това, че играеш мен, е като сбъдната мечта.

— Наистина ли мислиш така? — Хейли притисна длан към гърдите си. — Колко си мила!