![Отровени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/6/otroveni-bg-download.jpg)
Отровени [bg]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #15
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9786191650255
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Отровени [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбрах, че приятелката ти Хана ще се снима във филм!
— Аха — промърмори Ариа с надеждата, че Мередит няма да й зададе очевидния следващ въпрос — защо и тя не се снима с нея. Ариа се радваше, че Хана се чувства достатъчно комфортно, че да играе в подобен филм — поне една от тях щеше да има някаква полза от този кошмар. Но Ариа предпочиташе да стои зад кулисите — когато с приятелките й бяха по-малки, тя обичаше да режисира арт-филмчета, в които обикновено Кортни беше звездата. А и бе прекарала достатъчно време пред камерите, докато я интервюираха за Али.
Когато предаването прекъсна за реклами, Мередит отново смени канала, като този път се спря на местните новини. Ариа изгуби интерес към ставащото на екрана — сега, след като борбата им с Али вече беше стара новина, репортерите отново се върнаха към разговорите за разни незначителни неща, като скандалите в кметството или дали светофарите да се сложат на този или онзи ъгъл. Но после Мередит възкликна весело:
— О! Колко мило!
— А? — обърна се Ариа. На екрана се беше появил банер, който гласеше: „Роузууд се сплотява за младежта“. Появи се снимка на роузуудския „Кънтри клуб“; Ариа прекарваше доста време там, защото бащата на Спенсър беше член.
Една жена с руса коса, придържана с черна лента, се появи на екрана. Под лицето й се появи името Шарън Уинтърс.
— В този град се случиха доста трагедии, но сега е време да се насочим към нещо положително — каза тя. — Следващият петък организираме благотворително събиране на средства за непривилегированите и проблемни младежи в Роузууд и околните райони. Надявам се, че всички ще дойдат, за да подкрепят каузата.
Мередит погледна въодушевено към Ариа.
— Не получи ли покана за това?
— Може би — промърмори Ариа, забила поглед в кашкавала.
Байрън се спря и погледна към екрана.
— Хм. Може би всички трябва да отидем.
— Шегуваш ли се? — извика Ариа. По принцип баща й мразеше големите партита.
Байрън сви рамене.
— Трябва да организират парти, след всичко, което преживяхте. А ти можеш да вземеш Ноъл.
Той й се усмихна вяло. Ариа гледаше в пода.
— Ноъл е зает тогава — промърмори тя, припомняйки си разговора пред галерията.
Телефонът й изжужа и името на Хана изскочи на екрана. Ариа погледна с присвити очи към текста. Току-що видях Али.
Кръвта й изстина. Тя скочи от дивана и излезе от стаята, набирайки номера на Хана.
Тя вдигна веднага.
— За какво става дума? — прошепна Ариа.
— Знам, че звучи налудничаво — прошепна в отговор Хана. — Но тя е на снимачната площадка — участваше в сцена с голяма тълпа заедно с мен. Огледах залата и зърнах една руса глава… и получих онова усещане… Това беше тя.
Ариа поседна на перваза на прозореца в дневната.
— Но не си сигурна.
— Ами, не, но…
Ариа скочи нервно и закрачи из стаята.
— Да помислим логически върху това. Възможно ли е Али да се появи на снимачната площадка? Има ли много охрана?
— Да… — Хана звучеше неуверено. — Но тя е майстор в промъкванията и измъкванията.
— Но защо ще рискува да попадне в тълпа с хора, които могат да я разпознаят? И да бъде заснета с камера?
— Вярно — отвърна Хана. Тя шумно въздъхна. — Добре. Може просто да си въобразявам. Това трябва да е, нали? Али не може да е толкова глупава.
— Не може — увери я Ариа.
Но след като затвори телефона, тя отиде в кухнята и се загледа разсеяно пред прозореца над умивалника. Зад обширната поляна започваше дълъг, полегат склон, който водеше към гъстата, тъмна гора. Преди година Али я беше подпалила, като едва не уби Ариа и останалите и унищожи плевнята на Спенсър. Ами ако Хана беше права? Ами ако Али наистина се намираше някъде наблизо, готова да продължи да ги измъчва?
Тя погледна към телефона си; моментът беше идеален да получи нов есемес от А. И като по поръчка той изпиука. Телефонът падна от ръцете й и издрънча на дървения под. На екрана проблесна номер, завършващ на 610.
Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае, че майка й звъни от галерията.
— Ариа? — каза Ила, щом момичето се обади. — Седнала ли си?