Отровени [bg]

— Ще отида, щом това означава толкова много за теб — каза тя на майка си, вдигайки чинията си от масата. — Но няма да ми е приятно.

Тя отнесе съдовете в умивалника в кухнята. Докато изплакваше пръчиците, тя почувства нечие присъствие зад гърба си и се обърна. Амилия беше застанала до хладилника. Спенсър потрепна, очаквайки някоя саркастична забележка.

Но Амилия се приближи почти срамежливо до нея.

— Хм, исках да ти кажа. Една приятелка ми показа новия ти блог. Той е… страхотен.

Спенсър замръзна.

— Наистина ли смяташ така? — избъбри тя.

— Разбира се. — Амилия остави чинията си на плота. — Мисля, че правиш много добре, като даваш гласност на всичките тези хора. — След тези думи тя се усмихна, обърна се и се върна с танцувална стъпка в трапезарията.

Спенсър стоеше неподвижно. Беше толкова замаяна, че дори не осъзна, че е оставила чешмата пусната, докато водата не преля през купата.

Ха.

След това се качи в стаята си и седна пред компютъра, отваряйки страницата на блога. Беше невероятно, че Амилия дори бе чувала за блога… но пък напоследък той имаше доста последователи и дори се появяваше на първа страница в Гугъл при търсене на думата „тормоз“.

Тя прегледа имейлите си. Пред историите, които бе получила днес, преживяванията й с Али направо бледнееха. Имаше разкази на деца, които бяха нападани вербално и физически от цели банди врагове. Деца, на които се бяха подигравали заради сексуалността им, както се бе случило с Емили, или заради расата и религията им. Едно момиче разказваше историята за самоубийството на най-добрата й приятелка, която повече не можела да търпи подигравките на съучениците си. Липсва ми всеки ден — пишеше в писмото. — А дори не съм сигурна, че децата, които се държаха толкова злобно с нея, разбират какво са направили. Спенсър отново се сети за Емили — как й бяха попречили да се самоубие на покрития мост. Ако не бяха успели да стигнат там навреме, нея вече сигурно нямаше да я има.

Тя провери статистиката на страницата. За нейно изумление блогът бе събрал осем хиляди посещения през последните двайсет и четири часа.

Малко по-надолу в списъка тя откри писмо от Грег Меснър от Уилмингтън, Делауеър. Самият Грег не беше жертва на тормоз, пишеше в писмото, но той беше ставал свидетел как други хора са били нарочвани и не бе направил нищо, за да им помогне. Накрая бездействието му започнало да го измъчва, пишеше той. Трябвало е да постъпи правилно, но ужасно се страхувал, че хулиганите ще се нахвърлят върху него. Страницата ти ме вдъхнови — пишеше той, — и искам да знаеш, че я четат не само деца, които са били жертва на тормоз. Всички могат да я използват като средство, което може да им помогне да осъзнаят какво е да си уплашен.