Отровени [bg]

Връхлетяха я спомени. Дългата черна коса на Джордан и одухотворените й зелени очи. Извитите като лък устни, начинът, по който ухаеше на мандарини, ефирната рокля, която носеше, когато Емили я видя за пръв път на палубата на круизния кораб. Толкова бе хубаво да я целува и да я прегръща, толкова лесно бе да разговаря с Джордан за живота си, за тревогите и страховете си. Но Джордан имаше съмнително минало: ФБР я издирваше, защото беше крала коли, лодки и дори самолет в предишния си живот на лошо момиче. А. я беше издал на полицията, но в последния момент Джордан бе успяла да избяга от ФБР. След това Емили бе успяла да се свърже с нея, но съобщенията й в Туитър бяха подсказали на полицията за тайното скривалище на Джордан във Флорида. Най-лошата част бе, че Джордан обвиняваше за своя арест глупостта на Емили. Но момичето знаеше, че А. — Али — беше подсказала на полицаите за съобщенията в Туитър. Али стоеше зад всичко.

Емили не беше обичала никого така, както обичаше Джордан, нито дори момичето, което бе смятала за Али. Но заради проблемното й минало, Емили не беше споделила с много хора за връзката им. Приятелките й, разбира се, знаеха, както и Айрис, някогашната съквартирантка на Али в Убежището. Но в никакъв случай не можеше да каже на родителите си. Те нямаше да разберат.

Пръстите й трепереха, когато отвори плика. Това е шега, каза си тя. Някой друг й беше писал, преструвайки се на Джордан. Може би писмото беше от самата Али.

Тя разгъна листа хартия.