Артър & Джордж [bg]

Мис Луиза Хокинс не бе подозирала, че ухажването — ако това изобщо беше ухажване — може да е тъй изтощително и дотолкова да наподобява туризъм. Оттам двамата обърнаха погледи на юг, към остров Уайт. От крайбрежния булевард Артър посочи на спътничката си „лазурните хълмове на остров Вектриан“ — изразът й се стори извънредно поетичен. Смътно зърнаха в далечината Осбърн Хаус и той обясни, че засиленото движение на плавателни съдове подсказва кога кралицата е отседнала там. После с корабче прекосиха пролива и обиколиха острова; тя гледаше Нийдълс, Алъм Бей, замъка „Карисбрук“, Ландслип, Ъндърклиф… докато накрая й се наложи да поиска шезлонг и завивка.

Една вечер, както се взираха към морето от южния параден кей, той й описа подвизите си в Африка и Арктика; но щом видя как в очите й се появиха сълзи при споменаването на работата им по ледените полета, предпочете да не се хвали с ловните си успехи. Вече бе открил, че тя притежава онази вродена доброта, която той смяташе за присъща на всички жени, след като ги опознаеш. Винаги беше готова да се усмихне, ала не можеше да понася шегите, граничещи с жестокост или намекващи за превъзходството на техния автор. Имаше открит, великодушен характер, прекрасна къдрава коса и малък собствен доход.

В досегашното си общуване с жените Артър бе разигравал благопристоен флирт. Сега, докато крачеха из концентричните кръгове на този курорт, докато се учеше да я хваща за ръката, докато името й се променяше в устните му от Луиза на Туй, докато гледаше крадешком бедрата й, когато тя се извръщаше настрани, той осъзна, че желае нещо повече от флирт. Освен това смяташе, че тя ще му помогне да се усъвършенства като мъж, което в крайна сметка беше един от принципите на брака.