Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Тя си пое дълбоко въздух и Стоун с изненада видя срамежливата й усмивка и чу стеснителния й разбиращ въпрос:
— Наистина ли?
Стоун загуби разсъдъка си. Замаян от очакване и любов, той се наведе и я целуна. Само след няколко секунди тя отвърна страстно на целувката му. И той дори се изненада.
Всички други студенти слушаха „Джеферсън Еърплейн“ или „Стробъри Аларм Клок“, но Шарлот пусна една стара издраскана плоча на Беси Смит и те танцуваха в мрака на тесничката й стая под многозначителните звуци на „Искам малко захар“.
Тази нощ се любиха няколко пъти. Тя извиваше дългата си бяла шия и отмяташе глава ту на едната, ту на другата страна, притворила очи. Прекрасните й алени бузи проблясваха от сълзите, потта и обзелата я радост. А точно в най-интимния момент тя впери в него очи за първи път, откакто правеха любов.
След това, в първите месеци, се любеха непрекъснато, сякаш се бяха вманиачили. Бяха неразделни, прекратиха всякакви връзки с приятели. Сутрин се събуждаха късно, естествено, след часа за закуска в столовата, затова се излежаваха голи на тясното й легло, пиеха нескафе и похапваха кифлички с масло, запечени на малката й скаричка: после пак се любеха.
Почти не излизаха от стаята й, стояха само по слипове, които се смъкваха на пода с едно-единствено движение. Под тях русият триъгълник на Шарлот бе винаги влажен и той се възбуждаше само щом го погледне.
Стоун я изучаваше, специализираше се по Шарлот Харпър, твърдо решен да научи всичко за нея. Откри, че тя е от малко градче в Пенсилвания, близо до Айрън Сити, и че двамата й родители работят във фабрика за пластмаси. Бяха поляци второ поколение. Името Харпър бе съкратено от нещо далеч по-дълго и непроизносимо. Не бяха бедни, но водеха непрекъсната борба за съществуването си. Не разбираха дъщеря си, която настояваше да учи в колеж, за разлика от по-голямата си сестра Марта. Веднага след училище Марта се бе задоволила да започне работа в цеха за превозни средства, където се запознала с бъдещия си съпруг и незабавно след сватбата родила три деца. Шарлот постъпила в университета в Питсбърг, но още на втората година решила, че иска да учи история. Всички професори, при които се надявала да учи, били в Йейл, затова се прехвърлила.
Той не можеше да понесе мисълта, че ще се разделят. Дори и подобните им имена приличаха на щастливо съвпадение, на добро предзнаменование, макар че тя настояваше никога да не я нарича Чарли.
Беше изключително мила, но заедно с това яростно бранеше независимостта си. Когато той притеснено я заведе в Ню Йорк, за да обядват с Уинтроп Леман в „Сенчъри Клъб“ — всъщност, за да представи на кръстника си своята приятелка, жената, за която възнамеряваше да се ожени, — тя поведе спор с живата легенда Леман за американската външна политика, а после призна на Чарли, че всъщност старият негодник й е харесал. Леман, както по всичко личеше, бе очарован от непримиримата дама. Когато си тръгваха, той хвана ръката й и изключително официално я целуна по бузата — нещо, което Чарли никога преди не го бе виждал да прави.
На дипломирането родителите й се запознаха с бащата на Чарли. По време на обяда се възцаряваха продължителни паузи. Родителите й бяха обикновени хора и се притесняваха от харвардския професор. Но Шарлот умееше да въвлича хората в оживен разговор и ги караше да общуват. Алфред Стоун й хареса и само след половин час те се смееха и се шегуваха, а Чарли ги наблюдаваше удивен. От време на време Стоун усещаше, че магнетизмът на Шарлот е сякаш десеторно по-силен от притегателната сила на Земята.
На излизане от ресторанта Алфред Стоун прегърна сина си през раменете и му пошушна:
— Най-добре да се ожениш за това момиче по-скоро, преди някой друг да те изпревари.
На следващата вечер Стоун я попита дали иска да се омъжи за него. Тя го погледна точно така недоверчиво, както и на първата им среща под готическия проход пред стаята й, и го попита:
— Наистина ли?
Ожениха се след три месеца и години наред, почти до края, никой от двамата не можеше да си представи, че ще се разделят.
И сега, докато си приготвяше малкия сак, Стоун разбра, че не може да престане да мисли за това, което Сол му бе казал предния ден. Мислеше за „случая Алфред Стоун“ и се чудеше как е възможно нещо, което се е случило толкова отдавна, да има някаква връзка с това, което понастоящем става в Москва. Отиде до уредбата и включи радиото, нагласено на любимата му УКВ станция, излъчваща класическа музика.