Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Когато Чарли пристигна, Алфред Стоун седеше зад бюрото си в кабинета и бе облечен с обичайния си костюм от туид. Беше се пенсионирал преди четири години, но винаги ходеше облечен с костюм, сякаш всеки момент могат спешно да го извикат за извънредна лекция по история на САЩ от времето на Рузвелт и корените на следвоенния либерализъм или нещо подобно.

Някога беше хубав мъж, някога, преди арестуването и излежаването на присъдата да объркат изцяло живота му, преди да започне да пие толкова много. Светлокестенявата му коса вече бе почти побеляла, а пукнатите капиляри бяха изплели по страните му гъста паяжина, както обикновено става при алкохолиците. Роговите рамки на обикновено зацапаните му очила бяха оставили дълбоки червени следи от двете страни на носа му.

До бюрото му като безформена купчина се излежаваше неговият лабрадор Пири. Чарли го беше намерил в кучкарника и го подари на баща си за рождения му лен преди две години. Пири сънливо вдигна глава и отбеляза присъствието на Чарли с леко помахваме на опашката.

— Наистина има душа — каза Алфред Стоун, — убеден съм в това. Погледни го в очите, Чарли.

Погледна го. Пири отвърна с любопитно вперен в него взор, махна още веднъж с опашка, издиша шумно въздух и пак се сгуши на килимчето.

— Добре ти се отразява — обърна се Чарли към баща си. — Но защо Пири, все пак? Не си ми казвал.

— Просто страшно обича да е на открито. Затова го нарекох на името на полярния изследовател Робърт Пири.

— Пири е чудесно име.

— Знаеш ли, че малко си понапълнял?

— Малко — Чарли инстинктивно попипа талията си. — Седя дълго пред компютъра, не се катеря достатъчно.

— Сигурно заради това. А и нали престана да пушиш. Ще пийнеш ли?

Алфред Стоун стана и отиде до малкия бар, който бе подредил върху един шкаф със стъклени вратички. Взе една двулитрова бутилка евтино уиски — питието на сериозния пияч — и се обърна питащо към Чарли.

— Не пия през деня, татко.

— Не се опитвай да ме поучаваш.

— Не се опитвам — отвърна Стоун, макар да съзнаваше, че прави точно това. — Ако пия през деня ми се замайва главата. — И допълни замислено: — А за да решавам проблемите на националната сигурност, ми е нужна ясна мисъл.

— Е, на мен пък не ми е нужна — промърмори Стоун-старши и си наля. — Божичко, от четиридесет години никой не ме е карал да се занимавам с това. Има ли нещо интересно напоследък?

Стоун знаеше, че баща му рядко се интересува от „Парнас“, защото уважаваше свръхсекретността, а дори и когато го правеше, не очакваше отговор. Затова използува един слух, който вървеше из цяла Москва и следователно не беше тайна.