Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

След това се бе върнала в леглото и не бе станала цяла седмица.

Баща ѝ си бе създал установен ред. Животът му беше строго организиран и подреден. Когато все пак отидеше да го види, тя имаше чувството, че го безпокои. Той непрекъснато гледаше часовника си и продължаваше да върши разни неща около нея, сякаш тя не е там, сякаш двамата съществуваха в паралелни светове. Последния път, когато бе отишла, тя бе включила електрическата кана и бе направила две чаши чай, но баща ѝ го отказа, казвайки, че пие чай само в осем и половина сутринта, в единадесет и понякога в три следобед. Сякаш беше на гости на Хауърд Хюз2.

Искаше ѝ се майка ѝ да е тук и да му каже как да се държи. Луси все още очакваше да я види, седнала до кухненската маса или да подрязва розовите храсти в градината. Тя откри, че протяга ръка във въздуха, за да я сложи леко върху смаляващите се рамене на майка си.

Искаше брат ѝ да се интересува повече от живота ѝ и живота на баща ѝ. Отношенията между баща ѝ и Дан винаги са били малко напрегнати, сякаш двамата мъже не можеха напълно да приемат привичките и личността на другия. Бяха като две парчета от пъзел с едно и също небе на тях, но които не можеха да се сложат заедно. Сега, когато майка ѝ я нямаше, това беше по-очевидно и Луси трябваше да им напомня кога и как да общуват.

Когато се връщаше у дома след един разочароващ час, прекаран с баща ѝ, на Луси ѝ се искаше там да има някой, който да я прегърне и да ѝ каже, че всичко ще е наред.

Бяха минали шест месеца откакто Антъни я бе напуснал. Беше такова клише, но един ден се бе върнала от работа и бе видяла куфара му в коридора. Отначало помисли, че може би заминава по работа и е забравил да ѝ каже. Но когато той се появи зад куфара, тя разбра. Той гледаше втренчено в пода.

— Нещата не се получават, Лус. И двамата знаем, че не се получават.

Не искаше да го моли. Когато се връщаше към онзи момент, това ѝ изглеждаше толкова малодушно. Но го бе молила. Каза му, че иска той да остане, че е бащата на бъдещите ѝ деца. Че всичко лошо, което бяха преживели през последната година, е зад гърба им. Могат да продължат. Знаеше, че го е пренебрегнала, когато майка ѝ бе починала. И след като изгубиха бебето.

Но той поклати глава.