Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

Стаята му в къщата за гости беше миниатюрна, с място точно колкото за едно единично легло, клатушкащ се гардероб и един стол. В ъгъла имаше мивка — най-малката, която Артър някога бе виждал, и опакован сапун с размера на сирене „Бейбибел“. Банята и тоалетната (уведоми го собственичката) бяха на горния етаж. Не беше разрешено да се взима вана след девет вечерта и водата в тоалетната трябваше да се пуска рязко и силно, защото иначе нямаше да изчисти всичко.

Артър не си спомняше откога не е спал в единично легло. Изглеждаше толкова тясно и потвърждаваше положението му на вдовец. Но чаршафите бяха чисти и в ярки цветове и той седна в единия край на леглото и се загледа през прозореца. По перваза пристъпваше чайка, а гледката към парка отсреща беше приятна.

Обикновено първото нещо, което двамата с Мириам правеха, когато влезеха в стаята си в някоя къща за гости, беше да изпият чаша чай и да видят какви бисквити бяха оставени на подноса. Бяха си изобретили система за оценяване. Очевидно липсата на бисквити означаваше една голяма нула. „Дижестив“ получаваха две. Бисквити с яйчен крем бяха малко по-добре и получаваха четири. Отначало той беше оценил „Бърбънс“ с петица, но бе започнал да ги харесва и им бе поставил шестица. Всяка бисквита, която имаше вкус на шоколад, без в нея изобщо да има такъв, не можеше да не буди възхищение. По-високо в скалата бяха луксозните бисквити, обикновено предлагани от по-големите хотелски вериги — бисквитите с лимон и джинджифил или с шоколадови парченца, които получаваха осем. А за да получат десет, бисквитите трябваше да са домашни, приготвени от собствениците, което се случваше много рядко.

Тук имаше пакетче с две джинджифилови бисквити с ядки. Бяха съвсем приемливи, но видът им, така опаковани, накара сърцето му да се свие. Той взе едната и я изяде, а след това сгъна пакетчето и го остави на подноса. Другата бисквита беше на Мириам. Не можеше да понесе да изяде и нея.

Все още имаше два часа до уговорената среща с Бернадет и Нейтън за вечеря в ресторанта долу. Двамата с Мириам обикновено обличаха анораците си и излизаха да се разходят, за да разгледат, да се ориентират и да планират какво ще правят на другия ден. Но не искаше да излиза сам. Нямаше кой знае какъв смисъл да открива неща сам. През прозореца видя Нейтън да се насочва към парка. Беше бръкнал с едната си ръка в джоба и пушеше цигара. Артър се запита дали Бернадет знае за този вреден навик.

Извади кутията от джоба си и я остави отворена на перваза на прозореца. Макар вече да бе свикнал да я вижда и да я прехвърля в ръцете си, Артър все още не можеше да свърже гривната с жена си. Не можеше да си представи нещо толкова тежко и претенциозно да краси тънката и китка. Мириам се гордееше с елегантния си вкус и често я бъркаха с французойка заради класическия начин, по който се обличаше. Всъщност тя често казваше, че се възхищава на начина, по който се обличат французойките, и че един ден иска да отиде в Париж. Казваше, че е шик.