Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

— Мисля, че трябва да бъдем откровени — каза Джесерак. — И двамата знаем, че Алвин е Единствен… че никога до днес не е живял в Диаспар. Навярно разбираш по-добре от мен какво значи това. Едва ли в града може да стане нещо без план, тъй че и в сътворението му трябва да се крие цел. Дали ще достигне тази цел — каквато и да е тя, — не знам. Нито пък знам дали е добра, или зла. Дори и не предполагам каква е.

— Да речем, че засяга нещо извън града?

Джесерак търпеливо се усмихна; както трябваше да се очаква, Шута подхвърляше шегичката си.

— Казах му какво е там, той знае, че извън Диаспар има само пустиня. Ако можеш, отведи го там, ти навярно знаеш пътя. Дано погледът към истината да излекува тия негови заблуди.

„Мисля, че вече я е видял“ — меко отбеляза Хедрон, но премълча и запази мисълта за себе си.

— Не вярвам Алвин да е щастлив — продължи Джесерак. — Той не си е създал истински връзки, пък и не виждам как би могъл да ги създаде, докато страда от тази мания. Е, в края на краищата момчето е твърде младо. Може би като израсне над тази фаза, ще се пригоди към обичаите на града.

Джесерак говореше, сякаш за да си върне предишната увереност. Хедрон се питаше дали той наистина вярва на думите си.

— Кажи ми, Джесерак — прекъсна го Хедрон, — Алвин знае ли, че не е първият Единствен?

По лицето на Джесерак се изписа изненада, сетне я смени предизвикателност.

— Трябваше да се досетя, че ти го знаеш — унило каза той. — Колко Единствени е имало през цялата история на Диаспар? Десет?

— Четиринадесет — отвърна Хедрон без колебание. — Ако не броим Алвин.