Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Всеки мъж, всяка жена си имаше някаква интелектуална страст. Еристон например почти през цялото си свободно време водеше безконечни диалози с Централния компютър, който буквално командваше града и въпреки това бе готов да спори едновременно с всички желаещи да изпробват остроумието си против него. Вече триста години Еристон се мъчеше да изгради логически парадокс, който машината да не може да реши. Не се надяваше на сериозен напредък поне за още няколко живота.

Етаниа имаше по-естетически интереси. С помощта на организатори на материята тя проектираше и изграждаше тримерни преплетени форми — тъй сложни и прекрасни, че възхищаваха най-големи специалисти по топология. Произведенията и можеха да се видят из целия град, а някои нейни шарки покриваха подовете на огромните хореографски зали — използваха ги като основа за развитие на нови балетни и танцови творби.

За човек, недорасъл да оцени тяхната изтънченост, подобни занимания биха изглеждали безплодни. Но в Диаспар всеки един би могъл да разбере към какво се стремят Еристон и Етаниа, Атлетиката и своя равностойна страст.

Атлетика и останалите спортове, включително многобройните игри, породени от контрола на гравитацията, доставяха удоволствие през първите няколко века младост. Сагите осигуряваха всички желани приключения и тренировки на въображението. Те бяха неизбежният продукт на борбата за реализъм, започнала още когато хората са се научили да пресъздават подвижни картини и да записват звуци, а сетне използвали тази техника, за да разиграват реални или въображаеми сцени. Илюзията в сагите бе съвършена, защото всички необходими възприятия постъпваха направо в мозъка, а останалите дразнители се отклоняваха. Потънал в транс, зрителят се откъсваше от реалността, докато свърши приключението; той сякаш сънуваше, ала вярваше, че е буден.