Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

— Добре, да се идва тук е неприлично — продължи двубоя Алвин. — Какво те интересува това?

— В Диаспар — обясни Хедрон — неприличното е моя привилегия. Отдавна съм ти хвърлил око, знаех, че ще се срещнем някой ден. И аз донякъде съм Единствен. О, не като тебе, този живот не ми е пръв. Хиляди пъти съм излизал от Дома на сътворението. Но някога, много отдавна, са ме избрали за Шут, а в Диаспар никога не се събират двама Шута наведнъж. Мнозина смятат, че и един е много.

Ироничната реч на Хедрон само засили объркването на Алвин. Знаеше, че не е особено възпитано да се задават лични въпроси, но нали Хедрон сам заговори за това.

— Съжалявам за невежеството си — каза младежът, — но що е Шут и с какво се занимава?

— Питаш „що“ — отвърна Хедрон, — а аз ще започна със „защо“. Историята е дълга, но вярвам, че ще те заинтересува.

— Всичко ме интересува — искрено каза Алвин.

— Отлично. Когато проектирали Диаспар, хората — ако са били хора, в което понякога се съмнявам — стояли пред невероятно сложна задача. Знаеш, Диаспар не е просто машина — той е жив организъм, при това безсмъртен. Толкова сме свикнали с обществото си, че не можем да преценим колко странно би изглеждало то за нашите прадеди. Ако изключим дребните подробности, този мъничък затворен свят не се променя никога и век след век остава съвършено стабилен. Вероятно е траял повече от цялата останала история на човечеството… а в тази история, както твърдят историците, безброй отделни култури и цивилизации са пламвали за миг и сетне са загивали. Как тогава Диаспар е постигнал тая невероятна стабилност?

Объркан, Алвин загуби всякаква надежда да узнае нещо ново.

— Чрез Информационните хранилища — отвърна той. — В Диаспар винаги живеят едни и същи хора, макар във всеки миг тяхната комбинация да се променя заедно със създаването или унищожаването на телата.

Хедрон поклати глава.

— Това е само частица от отговора. С едни и същи хора можеш да изградиш различни общества. Не мога да го докажа, липсват ми факти, но вярвам в друга истина. Проектантите на града не са фиксирали само неговото население; те увековечили законите, формиращи поведението му. Ние едва ли осъзнаваме, че тези закони съществуват, но им се подчиняваме. Диаспар е една замразена култура и не може да се променя извън твърдо определените граници. Освен схемите на нашите тела и личности Информационните хранилища натрупват безброй други неща. Те събират образа на самия град, строго пазят всеки негов атом от промените на времето. Погледни този под — положен е преди милиони години и безбройни стъпки са минали по него. Виждаш ли признаци на износване? Лишена от защита, и най твърдата материя отдавна би се превърнала в прах. Но докато в Информационните хранилища постъпва енергия, докато матриците в тях още могат да контролират града, физическата структура на Диаспар остава неизменна.

— Но нали тук-там стават промени — възрази Алвин. — Откакто градът съществува, много здания са били разрушени, издигнати са нови.