Последният патриот

Макар че се опитваше да не му обръща внимание, дълбоко в себе си той изпитваше страх, че никога няма да се освободи наистина от стария си живот. И че той ще го преследва като данъчен инспектор до самата му смърт.

За известно време му беше провървяло, беше щастлив. Но след това призракът на миналото го откри седнал в едно парижко кафене заедно с жената, която обичаше, и го приветства като спря пред кафенето един мерцедес с бомба в него.

Въпреки това Харват още не беше готов да отстъпи. След като получеше от Никълс информацията, от която с Трейси имаха нужда, за да докажат, че не са замесени в атентата, можеше отново да се опита да живее живота, който щеше да го направи щастлив, а това означаваше да се отдалечи колкото може повече от миналото си.

Никълс се размърда и Харват го плесна леко по лицето, за да го свести. Трейси познаваше играта и застана зад него, за да не може Никълс да я вижда. Харват се убеди, че човекът се е съвзел достатъчно, и каза:

— Ще започна с три важни неща. Искам да ме слушате много внимателно, защото животът ви зависи от това дали ще ги запомните.

Никълс още не беше в състояние да се съсредоточи, но отвори широко очи от страх, когато осъзна какво става. Опита се да помръдне, но беше здраво завързан за стола. Лицето му пребледня, а дишането му стана учестено.

— Първо — продължи Харват — знам много повече за вас, отколкото си мислите. Второ, задавам въпросите само веднъж. Ако ме излъжете или не ми отговорите, ще ви счупя някоя кост. И трето, ако по някое време се опитате да викате за помощ, ще ви причиня такава болка, че ще ме молите да продължа да ви чупя костите. А сега, ако ме разбирате, искам да потвърдите с едно кимване.

Никълс закима енергично.

Харват постави ръка на главата му, за да го спре.

— Казах едно кимване за „да“. Внимавайте, иначе за вас ще стане много лошо.

Когато Харват отдръпна ръката си, Никълс кимна веднъж и спря.

— Добре — продължи Харват. — Сега ще извадя колана от устата ви. Не забравяйте, че единствените звуци, които искам да чувам, са отговорите на въпросите ми. Разбрахме ли се?

Никълс кимна веднъж.

Харват посочи с глава към него и Трейси извади колана от устата му. Никълс отвори уста, после я затвори и раздвижи челюстта си.

Харват го беше ударил доста силно, но челюстта, изглежда, не беше счупена.

— Как ви е името — попита Харват.

Професорът изговори бавно:

— Антъни Никълс.

— Откъде сте?

— От Съединените щати. Шарлътсвил, Вирджиния.

Дотук добре.

— Как влязохте в стаята?

Никълс го погледна.

— С магнитната карта.

— Магнитната карта е в портфейла ви — отбеляза Харват, — а вие го изпуснахте.

— От хотела ми дадоха две. Другата беше в джоба на панталоните ми.

Харват се упрекна на ум за грешката си. Трябваше да се досети.

— За кого работите? — попита той.