Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
После ме загледа така настоятелно, че ми се прииска да се махна, да си тръгна.
— Лечителката действително ти каза името си — продължи тя — и действително те излекува от кошмарите.
— Но това беше сън — настоях аз. — И в него лечителката беше с размерите на дете. Не би могла да е истинска.
Делия хвана стъклената чаша с вода на масата, но не отпи. Завъртя я няколко пъти в ръцете си без да разлее нито капка, след което ме погледна с искрящи очи.
— Лечителката само ти е създала впечатлението, че е малка, това е — рече тя, кимвайки на себе си, като че ли думите току-що й бяха дошли наум и тя ги одобряваше.
Бавно отпи от водата, посръбвайки тихо, а очите й станаха меки и замислени.
— Трябваше да бъде малка, за да те излекува — рече тя.
— Трябваше?! Искаш да кажеш, че само съм я видяла като малка? — попитах аз.
Делия кимна няколко пъти, след което се наведе към мен и прошепна:
— Разбираш ли, ти сънуваше. И все пак това не беше сън. Лечителката дойде и те излекува, но ти не беше на мястото, където си сега.
— Не ме занасяй, Делия — възпротивих се аз. — Какви ги приказваш? Знам, че беше сън. Винаги, когато сънувам, съзнавам, че сънувам, макар сънищата ми да са съвсем реални за мен. Точно в това се състоеше моят проблем, забрави ли?
— Може би сега, след като вече си излекувана, това няма да е повече твоят проблем, а твоят талант — предположи Делия с усмивка. — Но да се върнем на твоя въпрос; лечителката трябваше да бъде дребна като дете, защото ти си била твърде малка, когато са започнали кошмарите ти.
Изявлението й беше толкова изумително, че не успях дори да се разсмея.
— И сега вече съм излекувана, така ли? — попитах аз шеговито.
— Да — увери ме тя. — В сънуването лечението става много лесно, почти без никакви усилия. Трудното е да се накарат хората да сънуват.
— Трудно ли? — попитах аз с глас, който беше по-груб, отколкото исках. — Всеки сънува. На всички ни се налага да спим, нали?
Делия комично изви очи към тавана, след което ме погледна и рече:
— Не тези сънища имам предвид. Те са обикновени сънища; сънуването, за което говоря, има цел; обикновените сънища нямат.
— Разбира се, че имат! — възразих енергично аз, след коего се впуснах в обстойна филипика за психологическото значение на сънищата.
Цитирах трудове по психология, философия и изкуство.
Делия съвсем не изглеждаше впечатлена от знанията ми. Тя се съгласи, че обикновените сънища вероятно наистина са полезни за психическото здраве на човека, но настоя също, че не това я интересува.
— Сънуването има цел; обикновените сънища нямат — повтори тя.
— Каква цел, Делия? — попитах аз снизходително.
Тя извърна глава настрани, като че ли искаше да скрие лицето си от мен. Миг по-късно отново ме погледна. Имаше нещо студено и чуждо в очите й, а и промяната в изражението й беше толкова пълна и безпощадна, че аз се изплаших.
— Сънуването винаги има някаква практическа цел — заяви тя. — То служи на сънувача по прости или сложни начини. На теб ти послужи да се освободиш от кошмарите си. На магьосниците на пикника послужи, за да разберат същността ти. На мен ми послужи, за да спусна параван между себе си и съзнанието на проверяващия на границата, който ти поиска туристическата карта.
— Опитвам се да разбера думите ти, Делия — смутолевих аз. — Да не би да искаш да кажеш, че вие хипнотизирате хората против волята им? — попитах аз твърдо.
— Може и така да го наречеш, ако искаш — отвърна тя. По лицето й се четеше спокойно безразличие без и следа от съчувствие.
— Това, което все още не знаеш, е че ти самата твърде лесно можеш да влизаш в състоянието, което наричаш хипноза. Ние го наричаме сънуване: един сън, който всъщност не е сън, един сън, където можем да правим едва ли не всичко, което сърцата ни желаят.
Казаното от Делия ми прозвуча почти смислено, само дето не можех да намеря думи, с които да изразя мислите и чувствата си. Гледах я втренчено, объркана. Изведнъж си спомних една случка от юношеството ми. Когато най-после ми разрешиха да се науча да карам на джипа на баща ми, аз изненадах цялото семейство, като им показах, че вече знам как да сменям скоростите. Бях го правила години наред в сънищата си. А на първото си пътуване поех по стария път от Каракас до Ла Гуайра, пристанищния град, с една увереност, която беше изненадваща дори за мен.
Подвоумих се дали да не запитам Делия за този епизод, но вместо това я попитах за ръста на лечителката.
— Тя не е висока жена — отвърна Делия. — Нито пък е толкова дребна, колкото си я видяла. В своя лечителски сън тя, заради теб, е представила своята проекция на малка и, вършейки това, е била малка. Такова е естеството на магията. Трябва да бъдеш такъв, за какъвто искаш да създадеш впечатление.