Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Добър ден, Аня. Боя се, че не ме помните. Запознахме се преди три години, тоест бях при вас във връзка с един случай…
Ана го прекъсна:
— Познах те — ти си следователят, нали? Само името съм забравила…
— Турецки, Александър… просто Саша.
— А, да. Турецки. И какво пак си закъсал?
— Знаеш ли (и той мина на „ти“), имам голяма молба към теб, съвсем неофициална. Но първо един въпрос: сама ли живееш?
— Уви. Исках да си осиновя детенце, ама и то не било никак лесно… Е, това не те интересува. Казвай си мъката.
— Дали не можеш да прибереш при теб една жена с момченцето й за около две седмици?
— Защо не? Надявам се, че момченцето не е на трийсет?
— Не, моля ти се! На четири.
— Така да! Хем ще му изплета и костюмче. По-рано само шапки можех, сега се научих всичко. Време — дал Господ, три пъти седмично ходя сутрин на тренировки, друго нищо. Русичко ли е детето или черно?
— По-скоро русичко… — неуверено измънка Турецки и си помисли: колко е смешна и добра.
— Сигурно е хубаво момченце. А майчето — от хъзбънда3 ли се спасява? Все едно. Да заповядат. Помниш ли къде живея?
— Тази жена — Вероника се казва — е заплашена от голяма опасност. Трябва да открием престъпниците. Дълга история, тя ще ти я разкаже. Не бих искал да се мъкнат през целия град.
— Тогава ще ги взема с жигулата. Дай адреса…
Да я склони да поживее у Ана Чуднова, и то така, че да не я уплаши още повече, се оказа доста трудно. Тъкмо дългите преговори най-после се увенчаха с успех — Грязнов се вклини в безкрайните му телефонни разговори:
— Ти наред ли си бе, Сашок! Три часа ти въртя — заето! Първо ми спускаш задачи — после висиш на телефона! — Гласът му чезнеше в галактиките и отново се появяваше — на вълни.
— Откъде се обаждаш? Нищо не чувам!
— От кабина. Чакай, пак ще завъртя… Сега чуваш ли ме? Добре, докладвам. Прослушахме с момчетата „Матвеевка“, засега няма сигнал за убийство.
Този път телефонът престъргваше и чегърташе като в репортаж от леярски цех.
— … Това свърталище под Славини е много съмнително, проверката ще иска доста време. Клъвнах оттук-оттам по-малко информация: навъртат се някакви чешити, сигурно въртят алъш-вериш, докарани са много баровски. Не можах да надникна вътре, на вратата са монтирани едни брави, голяма чалга ще стане. А пропо, титулярят е Капитонов, онзи, спортната звезда, сега е навън, май във Виена тренира хокеисти. Подсигурих за Вероника Славина един познат оперативник от Гагарински район… Сашка, направо не си чувам гласа, някой блъска ламарини, мамка му!
— Да блъска, карай нататък!
— Значи турих моя човек и знаеш ли кое не ми харесва — там, в Матвеевка, един кагебист ни се мота, Марат Бобовски, та намекнах на едно приятелче да го разкара. Скъсах си нервите, ти казвам, след половин час ще ти се обадя от милицията.
Нещо страховито изтрака и сякаш прехапа слушалката. Турецки искаше да предупреди Ника за оперативника на Грязнов, но там никой не отговори — сигурно бяха на път към Ана Чуднова.
Грязнов му се обади след двадесет минути и изрева на телефона:
— Какви ги вършиш, да не си луд? Кажи ми бе, човек, какви ги вършиш? Извеждаш обекта от наблюдение, дума не ми споменаваш…
— Ти ми затвори, не успях нищо да ти кажа…
— Да! Затворих… Добре, всичко свърши нормално. Моят оперативник чул отвън зад вратата разговора на Ника с теб и се сетил какво става. За всеки случай проследил колата, с която отпратили. Къде са?
— У Чуднова. Ако си спомняш — една спорта…
— Ти за какъв ме имаш — „ако си спомням“! Добре си се сетил за Ана, тя тия като Бобовски ги оправя с едно ляво кроше — и край, пиши го бегал!
— Не разбирам какво общо има този Бобовски.
— Вече нищо, защото очаква хирургическа намеса в най-близката болница. След случайна среща с моя човек.
— Защо си толкова краен, Слава? Защо мислиш, че някакъв си Бобовски по някакъв начин е свързан с нашия случай?
— Интуиция, Сашок, зверска интуиция!
6
12 август, понеделник
В понеделник денят започна по вечния начин — сутринта го събуди телефонът. Турецки не вдигна веднага, първо стана, запали цигара, погледна през прозореца — отдавна немитите стъкла процеждаха мекото сияние на светла утрин. Часовникът показваше около седем.
— Как си, рожденик? — попита го телефонът с кавказки акцент.
— Генка, ти ли си? Къде се губиш? Вчера цял ден те чаках, трябва да премислим онзи случай от самото начало.
Телефонът мълчеше.
— Бабаянц, ти ли си?
— Ка-акъв случай, драги?
— Какво ти става, Гена? За който говорихме вчера в стола. Нали каза: имам информация…
3
Съпруг (англ.). — Б.пр.