Шпионинът

Харпър се появи едва за вечеря и изчезна веднага щом изчезна и покривката, под предлог че има някаква работа в стаята си. Въпреки доверието, което бе създал у тях с държането си, те почувстваха облекчение в отсъствието му, защото поради краткостта на отпуската си и поради опасността да не бъде открит, капитан Уортън не можеше да остане повече от няколко дни.

Страхът от последствията обаче бе победен от радостта от срещата. На няколко пъти през деня мистър Уортън изрази опасения по отношение на непознатия гост и възможността синът му да бъде заловен заради него, но децата му енергично се противопоставиха на такава мисъл. Дори Сара се присъедини към брат си и сестра си и подчерта честността, която личеше във външния вид на пътника.

— Външният вид много често лъже, деца мои — отговори разтревоженият баща. — Когато хора като майор Андре могат да служат на измамата, безсмислено е да съдим за човек по външния му вид.

— Измама!? — извика синът му веднага — Сър, вие сигурно забравяте, че майор Андре служеше на своя крал и че войната оправдава действията му.

— А войната не оправдава ли смъртта му, Хенри? — попита Франсис съвсем тихо. Тя не можеше да изостави каузата на страната си, по не можеше и да не изпитва съчувствие към човека.

— Никога! — възкликна капитанът, след което скочи на краката и започна да ходи бързо из стаята. — Франсис, ти ме ужасяваш! Представи си, че това е моята съдба! Дори сега мога да попадна в ръцете на бунтовниците. Ти би ли се застъпила за екзекуцията ми? Може би и ще се радваш на жестокостта на Вашингтон!

— Хенри! — каза Франсис сериозно с мъртвешки бяло лице и разтреперана от емоции — ти не познаваш сърцето ми.

— Извини ме, моя малка Фани — каза той и я притисна до гърдите си, целувайки сълзите, които въпреки решението й да не плаче, се бяха появили в очите й.

— Знам че е глупаво да се засягам от необмислените ти думи, но укорите на тези, които обичаме са най-тежки, особено когато… когато, когато знаем че са незаслужени.

г Тя го погледна с мокрите си очи и се усмихна, след което бледността й постепенно изчезна. Мис Пейтън стана от мястото си, седна до нея, и като взе ръката й, каза:

— Не бива да позволяваш невъздържаността на брат ти да те засяга толкова много. Знаеш че момчетата са пословично неуправляеми.

— А съдейки по поведението ми, можем да добавим и жестоки — каза капитанът и седна от другата страна на Франсис. — Но по въпроса за Андре ние всички сме много чувствителни. Ти не го познаваш — той беше самата смелост, самото съвършенство, беше достоен за възхищение.

Франсис се усмихна леко и поклати глава, но не отговори. Брат й, видял недоверието й, продължи:

— Ти се съмняваш? Оправдаваш неговата смърт?

— Не се съмнявам в качествата му и не казвам че не е заслужавал по-добра съдба. Но не мога да се усъмня и в действията на Вашингтон. Знам малко за войната и бих желала да знам още по-малко. Но с каква надежда за успех биха се борили американците, ако изоставят принципите, утвърдени с времето, само за да могат англичаните да достигнат целите си?