Шпионинът

— Мислех, че южната кавалерия е отишла в Делауеър27.

— Може и така да е — каза Бърч — аз минах на доста голямо разстояние от войските.

Цезар взе парче басма с пищни шарки в червено и жълто на бял фон, погледа го известно време, после го остави обратно и въздъхна:

— Много губава басма.

— Тази? — каза Сара — Да. От нея ще стане хубав пеньоар за жена ти, Цезар.

— Да, мис Сали — извика зарадваният негър — сърце на стара Дайна скочи от радост. Толкова мило…

— А-ха — добави търговецът лукаво — само това й трябва на старата Дайна, за да заприлича на дъгата.

Цезар гледаше настойчиво господарката си, докато накрая тя попита за цената.

— Зависи какъв е купувача — отговори търговецът.

— Но колко? — настоя Сара изненадано.

— Зависи дали имам късмет с намирането на купувачи. За приятелката ми Дайна го давам за четири шилинга.

— Това е твърде много — каза Сара и се обърна към други стоки за нея.

— Ужасно цена за груб басма, миста Бърч — възнегодува негърът и отново пусна чувала.

— Тогава да кажем три, ако по ви харесва…

— Сигурен, че по харесва. Мис Сали харесва три, като дава и четири, като взема — Цезар се усмихна добродушно и пак отвори чувала.

Сделката беше сключена на момента, но при меренето се оказа, че платът е малко под от десетте ярда, нужни за Дайна. Обаче, след като приложиха сила дължината се увеличи под опитния поглед на търговеца, който съвестно додаде и една също толкова пищна панделка. Цезар бързо излезе, за да съобщи радостната новина на старата си жена.

По време на раздвижването, създадено от пазарлъка, капитан Уортън се осмели да дръпне завесата и да се изложи на погледите на останалите. Той попита търговеца, който вече събираше разпръснатата си стока, кога е тръгнал от града.

— На смрачаване — беше отговорът.

— Толкова късно! — каза другият изненадан. После, овладявайки се, продължи. — Успя да преминеш постовете толкова късно?

— Успях.

— Сигурно офицерите от британската армия добре те познават, Харви. — усмихна му се Сара с разбиране.

— Познавам някои от тях по лице — каза Бърч и огледа стаята, като за миг се спря на капитан Уортън и на Харпър.

Мистър Уортън слушаше внимателно разговора и вече беше спрял да се прави на безразличен. Започна да чупи парчетата порцелан, на които бе отделил толкова време. Когато видя, че търговецът завързва последния възел на чувала си, го попита:

— Има ли опасност врагът да ни безпокои отново?

— Кого наричате враг? — попита търговецът като стана и хвърли на мистър Уортън такъв поглед, че той се обърка.

— Всички, които нарушават спокойствието ни, са врагове — каза мис Пейтън, след като видя, че Уортън не може да отговори. — Но кралските войски идват ли от юг?

— Много вероятно е това скоро да стане — каза Бърч, като вдигна чувала от пода и се приготви да си върви.

— А континенталната армия? — продължи мис Пейтън любезно. — Тя в областта ли е?

Харви тъкмо се капеше да промърмори нещо, когато вратата се отвори и влезе Цезар, придружен от възторжената му жена.