Шпионинът

— Говори се, че Тарлтън е победил генерал Самтър при река Тайгър25.

Сега капитан Уортън неволно показа главата си иззад завесата, а Франсис, която слушаше без да диша, забеляза спокойният поглед на Харпър наблюдаващ търговеца над книгата, която се преструваше, че чете. Изразът на лицето му говореше, че интересът му не е обикновен.

— Наистина! — извика Сара тържествуващо — Самтър… Самтър… кой е той? Няма да купя и една карфица докато не ми кажеш всички новини. — Тя се разсмя и захвърли муселина, който разглеждаше.

За момент търговецът се поколеба, после погледна към Харпър, който все още го гледаше съсредоточено и изведнъж се преобрази. Той се приближи до огъня, извади от устата си голямо количество тютюн за дъвчене и без никаква милост го остави заедно с изобилните му сокове върху добре излъскания саджак на мис Пейтън. След това се върна при стоката си.

— Живее някъде сред чернилките на юг — каза той внезапно.

— Не по чернилки от тебе, миста Бърч — каза Цезар троснато и пусна чувала със стоката на земята.

— Ш-ш-т, Цезар, ш-ш-т. Не обръщай внимание — каза Сара Уортън успокоително, нетърпелива да чуе нататък.

— Черен човек добър като бял, мис Сали, щом държи се добре — продължи обиденият негър.

— Много често е и по-добър — каза господарката му. — Но, Харви, кой е този Самтърс?

На лицето на търговеца се появи лека насмешка, но после изчезна и той продължи, сякаш не беше прекъснат от чувствителността на слугата.

— Както казвах, той живее сред цветнокожите на юг — Цезар отново взе чувала — и наскоро влезе в бой с полковник Тарлтън…

— Който, разбира се, го е победил — каза уверено Сара.

— Така казват войниците.

— А ти какво казваш? — попита мистър Уортън тихо.

— Аз само повтарям това, което съм чул — той показа на Сара парче плат, но тя го отблъсна, очевидно решена да научи още преди да купи каквото и да било.

— В Уайт Плейнс обаче казват — продължи търговецът, като огледа стаята и спря за миг поглед на Харпър — че само Самтър и един-двама други са били ранени и, че редовните26 са били направени на пух и прах, тъй като опълчението се скрило в една плевня от греди.

— Не е много вероятно — каза Сара презрително — макар, че няма съмнение, че бунтовниците са се скрили в плевнята.

— Аз мисля, — каза търговецът спокойно, като отново предложи парче коприна — че е по-разумно между теб и пушките да има дърво, отколкото ти да си между дървото и пушките.

Погледът на Харпър се върна към страниците на книгата в ръцете му, а Франсис стана и с усмивка се приближи към Харви. С приветливост, каквато никога не беше проявявала към него, тя попита:

— Имате ли още от тези дантели, мистър Бърч? Желаната стока беше извадена веднага и Франсис също си взе от нея. По нейно нареждане на търговеца бе дадена чаша алкохол, която той прие с благодарност и след обичайните комплименти към господаря на къщата и към дамите я изпи.