Шпионинът

— Защо въобще да се борят? — каза Сара нетърпеливо. — Освен това, те всички са бунтовници, което значи, че действията им са незаконни.

— Жените са огледало, в което се отразява ликът срещу тях — каза капитанът шеговито. У Франсис виждам отражението на майор Дънуди, а у Сара…

— Полковник Уелмър — прекъсна го малката сестра, смеейки се. — Трябва да призная, че съм задължена на майора за разсъжденията си, нали лельо Жанет.

— Струва ми се че това е нещо като неговата логика, дете.

— Признавам се за виновна. А ти Сара, ти също не си забравила учените беседи на полковник Уелмър.

— Вярвам, че никога не забравям, това, което е право — Сара стана и под претекст че и е горещо от огъня се премести.

Нищо съществено не се случи до края на деня, но вечерта Цезар каза, че в стаята на Харпър е дочул тихо разговарящи гласове. Стаята на госта беше в края на едното крило на къщата, противоположно на тази в която се събираха всички и изглежда Цезар бе започнал да следи действията му, за да е сигурен в безопасността на младия господар. Новината смути всички, но когато влезе самият Харпър с достопочтения си вид, опасенията се разсеяха, освен у мистър Уортън. Децата му и леля им решиха, че Цезар греши и вечерта премина без никакви други тревоги.

Следобед на другия ден, когато всички бяха насядали около масата за чай на мис Пейтън, времето се промени. Облаците над върховете на хълмовете започнаха да се движат с изумителна скорост от запад към изток. Дъждът още удряше силно прозорците от източната страна на къщата — в тази посока небето беше тъмно и мрачно. Франсис гледаше навън с желанието на младостта да се отскубне на воля, когато, сякаш по някаква магия, всичко замря. Вятърът утихна, тракането на дъжда спря, и тя с радост забеляза един слънчев лъч да осветява гората насреща. Листата блестяха с пъстроцветната си октомврийска окраска и мокрите клони отразяваха великолепието на американската есен. След миг всички се струпаха на верандата, която гледаше на юг. Въздухът беше мек, упоителен и освежаващ, на изток облаците, напомнящи разгромена армия, висяха над хоризонта и все повече тъмнееха. Ниско над къщата водните пари все още се придвижваха с голяма скорост на изток, а на запад слънцето бе успяло да пробие и осветяваше земята долу, подпомогнато от чистотата на въздуха и освежената растителност. Такива моменти са характерни само за климата на Америка и са толкова по-хубави, колкото побърза е смяната и колкото по-голямо е удоволствието ни, когато бушуващите стихии ни оставят в спокойствието на вечерта, а въздухът е като в най-меките сутрини на юни.