Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
— Ако капитан Уортън изпитва към мен някакви съмнения, които го карат все още да стои маскиран, ще ми се да ги разсея. Дори и да имаше защо да го предам, при сегашните обстоятелства това не би могло да стане.
По-малката сестра потъна в стола си пребледняла и изумена. Мис Пейтън изпусна подноса за чай, който тъкмо вдигаше от масата, а Сара застина с покупките в скута си в нямо учудване. Мистър Уортън беше онемял, а капитанът, който се окопити бързо, отиде в средата на стаята и след като махна от себе си — атрибутите на маската, възкликна:
— Вярвам ви с цялата си душа и този отегчителен маскарад ще свърши. Но все пак, представа нямам откъде ме познавате.
— Наистина така изглеждате по-добре, капитан Уортън — каза Харпър и леко се усмихна. — Съветвам ви никога да не криете външния си вид. Колкото и да се маскирате, остава достатъчно, за да ви издаде.
Докато говореше, той посочи с ръка една картина над камината, на която бе изобразен британски офицер в униформа.
— Ласкаех се, че на картината изглеждам по-добре отколкото маскиран — каза младия Уортън със смях. — Вие изглежда сте много наблюдателен, сър.
— Нуждата ме е направила такъв — каза Харпър и стана от мястото си.
Франсис го пресрещна когато той тръгна да излиза и хвана ръката му умоляващо.
— Вие не можете… вие няма да предадете брат ми!
За момент Харпър спря възхитен от хубостта й и като сложи ръцете и на гърдите си, каза тържествено:
— Не мога и няма да го направя.
После сложи своята ръка върху главата й и продължи:
— Ако благословията на един непознат може да е от полза, приеми я.
Той се обърна, поклони се ниско на присъстващите и деликатно се оттегли в стаята си.
Всички бяха много впечатлени от прямотата и тържествеността на непознатия и всички освен бащата почувстваха облекчение след уверенията му. Намериха някои от старите дрехи на младия Уортън и той, освободен от неудобствата на костюма си най-накрая започна да се радва на визитата си, предприета с толкова много риск. Мистър Уортън се оттегли в стаята си и се зае с ежедневните си занимания, а дамите и младежът се отдадоха на разговори. Дори мис Пейтън бе развълнувана от настроението на роднините си, които прекараха повече от час в неограничаван от нищо разговор, без да мислят за никакви застрашаващи ги опасности. Градът и познатите им не бяха пренебрегнати за дълго, защото мис Пейтън, която не можеше да забрави хубавите дни прекарани там, се поинтересува и за стария познайник, полковник Уелмър.
— О — каза капитанът весело — той е все така изискан и галантен, както обикновено.
Една жена дори и да не е влюбена рядко не поруменява когато се спомене името на този, който в клюките се свързва с нея. Така стана и сега със Сара, която сведе поглед към килима и се усмихна, което заедно с руменината никак не намаляваше природния й чар.
Без да забележи проявеният от сестра му интерес, капитан Уортън продължи:
— Понякога е тъжен, ние му казваме, че е от любов. Сара погледна брат си, след това срещна погледа на засмяната си сестра и каза:
— Бедният. Дали е отчаян?
— Не, защо да е отчаян? Първороден син на богат човек, хубавец, а и полковник…
— Добри причини да не е — каза Сара като се опита да се засмее — и особено последната.
— Виж какво — каза капитанът навъсено — полковническият чин е нещо много хубаво.
— И полковник Уелмър е хубаво нещо — добави Франсис.
— О, Франсис, полковникът никога не е бил твой любимец. Твърде верен в на своя крал, за да е по вкуса ти.
— А Хенри не е ли верен на краля? — отговори веднага Франсис.
— Хайде, хайде — намеси се мис Пейтън. Никакви спорове за полковник Уелмър. Той е мой любимец.
— Фани харесва повече майорите — каза брат й и я придърпа на коляното си.
— Глупости! — извика тя и се помъчи да се отскубне от засмения си брат.
— Изненадан съм, — продължи той — че Пейтън след като е издействал освобождението на баща пи, не се е опитал да задържи сестра ни.
— Това би накърнило собствената му свобода — усмихна се момичето и седна отново на мястото си — а нали за свобода се бори?
— Свобода! — възкликна Сара — много хубава свобода, щом ще заменим един господар с петдесет!
— Привилегията да сменяш господаря си, също е свобода.
— И при това такава, каквато вие, уважаеми дами, с удоволствие бихте упражнявали — извика капитанът.
— Ние искаме преди всичко да имаме свободата да си избираме кой да е той, нали лельо Жанет? — каза усмихнато Франсис.