Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
След това беше дошла прислужницата й, за да се погрижи за раните му. Възрастната жена доста цъка с език, като видя какво е направил с крайниците си. После, открила раната върху главата му, я беше изчистила и превързала. Той й позволи да го направи. Опустошен от своя провал, вече му беше безразлично какво правят с него. Не реагира и когато по-късно дойде някакъв мъж, за да провери кръвта и семето му, все още влажни върху слабините му. В очите му се четеше странна смесица от доволство и гняв.
— Тя ми каза, че си се противил. Чудесно! Защото мисля, че бих те убил за това, което си й направил.
След това човекът беше излязъл и Уорик не го видя повече. Тези няколко думи му дадоха достатъчно информация: нямаше да го оставят да излезе жив оттук. Целта им не беше да получат откуп от него. Искаха единствено бебето, което може би вече беше заченала от него тази слугиня. Разбра също, че мъжът я ревнува от него и с удоволствие би го унищожил, когато им стане ненужен.
Всичко вече му беше безразлично. На следващия ден не се чувстваше така унижен, когато Милдред го нахрани, изкъпа и му помогна да се облекчи в леглото. Когато извади парцала от устата му, дори не я заговори. Апатията му беше абсолютна, докато онази слугиня се появи отново.
Сигурно отново бе нощ. В тази малка стая нямаше и прозорци, които да му подскажат нещо за изминаващите часове. Тогава отново се съживи и направо обезумя от гняв. Така се задърпа в оковите, че разкървави и без това пресните си рани. Тя прояви търпение. Не го докосна, докато той не утихна изморен. Не се изкачи на леглото, докато не беше съвсем готов.
През тази нощ тя го посети три пъти. Така направи и през следващата, като го будеше, ако е заспал. Всеки път продължаваше по-дълго. Тялото му се беше преситило, но това явно не я тревожеше. Държеше го зависим изцяло от нейната милост. Милувките й се сипеха по цялото му тяло, но предимно по слабините.
Без съмнение се възхищаваше на неговата мъжественост. Дишаше близо до него, но никога не изпълни обещанието си от първата нощ. А и не беше необходимо. Самата мисъл за това как му действа, си вършеше работата. Той беше безсилен да я спре. Не успяваше да я смути с яростните си погледи. Тя го използваше и го изцеждаше без никакво угризение.
Господи, как му се искаше да си отмъсти! Само за това мислеше през третия ден, как щеше да постъпи с нея, ако му падне. А той искаше да й даде подслон, когато за пръв път я беше видял! Да, щеше да я приюти, но в тъмницата си. Щеше да я накара да изпита същото унижение. Но за целта трябваше първо да избяга.
— Как й е името?
Това беше първото, което каза на Милдред, Тя го изгледа предпазливо, докато поставяше нова лъжица задушено в устата му.
— Мисля, че е по-добре да не го знаеш.
— Хората ми ще ме открият, госпожо. Ще унищожа това място. Искаш да останеш без дом, или да ми сътрудничиш?
Тя изсумтя.
— Когато са те пленили, си бил сам.
— Не, бях с моя оръженосец Джефри. А знаеш ли, че те го убиха!
Такава ярост прозвуча в думите му, че Милдред се изплаши. После си спомни, че е окован, и си позволи да му се присмее.
— Значи си рицар? Не! Те трябваше да открият феодален селянин. Да не мислиш, че не могат да направят разликата?
Уорик не се и опита да промени мнението й.
— Изпратих хората си пред мен. Трябваше да се присъединя към тях през следващия ден. Смяташ ли, че вечно ще продължават да яздят без мен?
— Мисля, че фантазираш, господине. Защо го правиш?
— За да ме освободиш!
— Добра тактика. — Милдред се усмихна. — Не е необходимо да ме лъжеш. Дори и да имах ключ за веригите, не бих те пуснала. Господарката ми трябва да получи от теб това, което й е необходимо.
Не добави, че Роина вече й беше наредила да открие ключа. Но въпреки всички положени усилия, не беше успяла да изпълни тази задача. Излишно беше да му дава измамна надежда.
Храненето този път продължи по-дълго, защото пленникът не преставаше да говори. Червените белези от кърпата, постоянно завързана през лицето му, бяха започнали да изчезват. Милдред забеляза това, когато привързваше през устата му нова кърпа. Изведнъж я прониза хлад.
— Господи, изражението ти е направо жестоко — продума тя повече на себе си. — Досега не бях забелязала това.
Уорик го знаеше. Точно от това се бяха страхували първите му две съпруги. Това плашеше и враговете му. И точно затова тази проклетница трябваше да стои далеч от него! Суровостта прозираше в изразителните му очи и в стиснатите устни, които рядко се усмихваха. Сега, когато беше разбрал, че Милдред няма да му помогне, яростта му се беше засилила.