Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Ще направиш добре, ако запомниш…
Милдред пристегна кърпата и го прекъсна възмутена:
— Няма да спечелиш нищо, като ме заплашваш, господине. Изпълнявам нарежданията на господарката си, а не твоите. Нищо чудно, че всяка нощ, като те напуска, е толкова тъжна. Нищо няма да ти коства да си по-нежен с нея, след като тя самата няма друг изход. Но не, ти и вътрешно си толкова жесток, колкото и външно.
Уорик беше потънал в леглото, абсолютно вбесен от тези думи. Как би могъл да изпитва съжаление към жената, която го изнасилваше всяка нощ? Тя искаше да открадне дете от него, а това го вбесяваше до безумие. И беше доволна, че е напълно зависим от нейната милост. А защо трябваше да бъде така, щом другите жени се страхуваха от него? Така беше след неговата шестнадесета годишнина. Тогава беше разбрал, че е загубил дом и семейство. Не му беше останало нищо, освен живота му и един предателски договор, който не можеше да бъде променен. Оттогава характерът му беше станал тежък, душата му беше почерняла и това личеше върху лицето му.
От този момент никога не беше вкарвал жена в леглото си, която предварително да не беше сигурна, че по някакъв начин ще я нарани. Въпреки създалата се интимност между Уорик и съпругите му, те продължаваха да се отнасят към него с недоверие. И двете бяха боязливи и покорни същества, които така и не успяха да преодолеят страха си от него, въпреки усилията му да ги убеди, че грешат. И двете бяха умрели преди много години. Просто бяха имали лошия шанс да навлязат в живота му, когато беше живял единствено за отмъщението. Така, както беше и сега.
Как би могла натрапницата да не бъде доволна? Беше окован и не можеше да я докосне. Освен това щеше да бъде мъртъв още преди да са свалили веригите му. Това беше твърде вероятно. Навярно щеше да бъде посечен още тук, в това легло. Нямаше да има възможност дори да се защити, камо ли да получи някакво удовлетворение за преживяното унижение.
Уорик не се страхуваше от смъртта. Дори имаше моменти, когато сам я предизвикваше. Тогава животът му беше толкова празен и нещастен, че му беше безразлично дали ще живее. Оттогава много малко се беше променило. Съжаляваше единствено, че ще бъде лишен да подобри нещата с помощта на лейди Изабел. Но най-много съжаляваше, че не ще има възможността да си отмъсти на тези хора, отнесли се така брутално с него.
Затова беше ужасно изненадан, когато на другата сутрин Милдред влезе в стаята му без таблата с храна. Но пък носеше купчина дрехи и ключ, и беше дошла но волята на своята господарка, ако можеше да се вярва на думите й.
— Добре е, че намерих ключа, господине. Моята господарка иска да те освободя. Точно сега е моментът, докато брат й е в града, за да наема войници.
— Брат й? — Уорик си спомни онзи мъж и неговата трудно скривана ревност. — Не вярвам между тях да има кръвна връзка.
— Няма, благодаря на Господ — отговори му Милдред, без да го гледа и стараейки се бързо да отключи веригите.
— Ако семето ми не даде резултат, друг ли ще ме замести?
— Не е твоя грижа, господине.
— Тогава ми кажи защо е толкова необходимо това дете? Все пак то е мое и имам право да знам.
Въпреки че с Роина бяха обсъждали това, Милдред беше изненадана.
— Как за какво? Да се подсигури имотът. Тя се омъжи за стария господар на Къркбурой, но той умря още през първата брачна нощ. Детето ще бъде представено за негово.
Значи — алчност! Трябваше да се досети за това. Къркбурой беше голямо феодално владение. Крепостта се виждаше от града. Беше избягвал срещата с господаря, за да не дава обяснения относно присъствието си тук. Ескортът му от тридесет мъже щеше да предизвика тревога. Единствените неща, от които имаше нужда, бяха легло и баня. Тях можеше да му предостави всеки хан. Не беше предвидил, че ще пресече пътя на алчна съпруга, решена на всяка цена да запази онова, за което се е омъжила.
Когато и последната верига тупна на пода, Милдред отстъпи назад. Уорик внимателно отпусна ръцете си. Мускулите му агонизираха след три дена неестествено положение. Той стисна зъби от болка. Без парцал в устата също се чувстваше необичайно. Не дочака да намалее болката в раменете и посегна към дрехите.
Туниката беше ушита от долнокачествено домашно сукно, подходящо за най-бедния крепостник. Все пак добре пасна на плещите му, въпреки че беше доста къса. Имаше и шаячен клин. Изпояден от молците и доста избелял, той стигаше едва до глезените му. Обувките бяха от платно. Така можеха да се разтегнат според размера на краката му. За колан му послужи тънка кожена лента.