Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че си против, но това няма никакво значение — каза горчиво Роина. — Трябва да го направя. Ще се опитам да свърша бързо, за да не те безпокоя излишно.
Погледът му изхвърли пламъци към нея, сякаш беше изтърсила съвършена глупост. Искаше й се да не чете така ясно мислите му. Искаше й се да й помогне поне малко… Но защо ли трябваше да го прави? Сигурно се чувстваше точно толкова унижен, колкото и тя. По-добре беше да не го гледа, а да действа.
Изпълнена с решителност, Роина се метна върху леглото. Засилена, тя се спъна в нещо и се пльосна на пода. Докато се бореше да възстанови дишането си, се чудеше какво се беше случило. Тогава чу звънтенето на веригите и разбра всичко. Да го вземат дяволите!
Искаше й се да го наругае, но успя само да се вдигне и да го погледне.
— Ще се любя с тебе, разбираш ли? Трябва да го направя!
Роина отново се покатери на леглото. Този път той не я отбута направо. Цялото му тяло започна да се гърчи и извива. Силните му мускули сякаш подскачаха, а леглото танцуваше из стаята. Роина отново загуби равновесие, но този път тя се просна върху голото му тяло.
Мъжът веднага застина. Девойката се изплаши да не го е нарамила с нещо. Повдигна се и погледна под себе си. Членът му си беше същият. Не можеше да каже дали го е наранила с корема си, или не. По глезените му обаче се стичаше кръв. После изгледа ръцете му. Китките също бяха целите в кръв.
Това беше явно доказателство за неговото безразсъдство.
— Ти, глупак такъв! — изсъска Роина. — Защо трябва да си причиняваш болка за нещо, което не можеш да предотвратиш?
Отговорът му беше ново изръмжаване. Роина се възползва от това, че лежи неподвижно, и прехвърли крак върху бедрата му. Опита се да ги разтвори и го изгледа победоносно. Ако сега се извъртеше, това само би й помогнало. Но той лежеше неподвижно и само я гледаше. А сребристите му очи излъчваха единствено смъртна заплаха.
Никога в своя живот Уорик не се бе вбесявал толкова много. Тази малка кучка искаше да открадне от него дете! Неговото дете! Ако успееше да го направи, той щеше да я убие. Щеше да я накара да страда и агонизира като в ада. Но нямаше да успее! Нейните намерения го дразнеха, но и го оставяха студен. Нещастната глупачка не разбираше това.
Наблюдаваше я как вдига полите си и се настанява върху слабините му. Най-много го ядоса фактът, че тя явно нямаше намерение дори да се съблече. Значи можеше да открадне детето му, а не можеше да му покаже тялото си! Добре! Съвсем скоро щеше да разбере колко греши. Уорик стисна плътно клепки.
Гневът продължаваше да бушува у него, В съзнанието му имаше една-единствена сцена: сграбчва я и я бие до премаляване. Как смее да прави това с него? За да го изнасили, тя явно имаше нужда от помощ. Тази мисъл го накара съвсем да я презре. Това, че се гавреше с плътта му, подписваше смъртната й присъда!
Каква глупачка е да се заблуждава, че може да изнасили мъж! Ако си беше затваряла устата и просто му се беше предложила, сигурно щеше да постигне целта си. Плътта му веднага щеше да откликне на нейната покана. Сега обаче гневът унищожаваше интереса му към нежното й и топло тяло.
Жената не седеше неподвижно върху него в очакване на някакво чудо. Пръстите й го галеха и предизвикваха усещане, което никоя жена досега не беше успяла да сътвори. Когато усети, че се опитва да вкара меката му плът в себе си, очите му се разтвориха сащисани. Нейните бяха плътно затворени. Насилницата хапеше долната си устна и така се беше съсредоточила в задачата си, че чак чертите на лицето й се бяха изкривили. Когато го убоде един от ноктите й, той потръпна, но тя и това не забеляза.
Уорик се чудеше колко време тя ще опитва невъзможното. Не продължи дълго. Най-сетне жената въздъхна раздразнена. После, без да го погледне, скочи от леглото и изхвърча от стаята.
От облекчение на Уорик му се искаше да крещи. Беше я прогонил бързо и без никакво усилие на волята! Победата беше негова.
Но тя се завърна.
И през ум не му беше минало, че ще го направи. Сега лицето й беше яркочервено. В погледа й грееше такава решителност, че направо го хвана страх. И имаше защо. Жената потръпна, когато робата й бавно се хлъзна и падна върху пода. Щом посегна към нощницата си, Уорик плътно затвори очи.
До ушите му стигна нежният й глас:
— Може и да не ти е приятно, господине, но трябва да ми се подчиниш.
Дори и да не бяха запушени устата му, пак нямаше какво да й отговори. Просто му се искаше да пререже гърлото на онзи, дал й кураж да се върне. Наостри слух, за да усети тя дали не се приближава. Малката й длан върху гърдите му го убеди в това.
— Сигурно си разбрал, че съм девствена?