Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Рей, това е много интересно, но наистина ли е необходимо? Не съм виждала никой да използва инфрачервено сканиране.
— Защото не си била тук нощем. Магнитната лента на пропуска ти е единственото, което ти позволява да влизаш и излизаш през деня. Но след деветнайсет и трийсет трябва да вкараш паролата си и после инфрачервеният скенер да те идентифицира, като сравни топлинните точки на лицето ти със запаметените в личния ти файл. Никой не може да влиза и излиза оттук, без да го сканират, и нищо не може да заблуди компютъра. Усмихни се.
Доминик се вторачи намусено във фотоапарата с формата на сфера зад стъклото. Чувстваше се глупаво.
— Добре. Обърни се наляво. Сега погледни надолу. Готово. Хей, слънчице, обичаш ли италианската кухня?
„Започна се“ — помисли Доминик.
— От време на време.
— Наблизо има страхотен ресторант. В колко часа свършваш работа?
— Днес не мога…
— А кога?
— Рей, откровено казано, по правило не се срещам със служителите от персонала, където работя.
— Кой говори за среща? Казах вечеря.
— Ако е само вечеря, може. С удоволствие бих дошла някой път, но тази вечер наистина не е подходящо. Дай ми няколко седмици да се приспособя. — „И да измисля друго оправдание.“ Доминик му се усмихна мило. — Пък и ти не можеш да се тъпчеш с италианска храна, щом тренираш.
— Добре, слънчице, но няма да забравя. Ако ти трябва нещо, не се колебай да ми кажеш.
— Няма. Трябва да тръгвам. Доктор Фолета ме чака…
— Фолета ще дойде чак следобед. Има месечно съвещание на управителния съвет. Чух, че ти е възложил да отговаряш за онзи пациент, как се казваше…
— Майкъл Гейбриъл. Какво знаеш за него?
— Малко. Дойде от Масачузетс заедно с Фолета. Знам, че управителният съвет и медицинският персонал бяха много ядосани. Фолета сигурно е използвал големи връзки.
— Какво имаш предвид?
Реймънд отбягна очите й.
— Нищо.
— Хайде де. Кажи ми.
— Не. Трябва да се науча да си държа устата затворена. Фолета ти е шеф. Не искам да кажа нещо, което може да развали мнението ти за него.
— Ще го запазя в тайна.
— Добре, ще ти кажа, но не тук. Може да ме чуят. Ще говорим, докато вечеряме. Аз си тръгвам в шест.
И се усмихна победоносно.
Доминик излезе от поста на охраната и докато чакаше асансьора, направи гримаса. „Майната ти, слънчице. Трябваше да се досетиш още като го видя.“
Марвис Джоунс я видя да излиза от асансьора на екрана на монитора на охраната.
— Добро утро, стажант.
— Може ли да видя пациента Гейбриъл?
Пазачът вдигна глава.
— Би трябвало да изчакате да дойде директорът.
— Не. Искам да говоря с пациента сега. И не в изолатора.
Марвис се притесни.
— Не ви препоръчвам това. Този човек има изблици на насилие…
— Не бих нарекла „изблици“ един-единствен случай за единайсет години.
Марвис я погледна в очите и видя, че Доминик няма да отстъпи.
— Добре, госпожице, както искате. Джейсън, изпрати стажант Васкес до стая 714. Дай й предавателя си, после я заключи.
Доминик последва пазача и влезе в средния от трите коридора в северното крило. Фоайето беше безлюдно.
Джейсън спря пред стая 714 и каза по вътрешния телефон:
— Пациент, остани на леглото си, за да мога да те виждам. — После отключи вратата и даде на Доминик предавател с формата на писалка. — Ако се нуждаете от мен, натиснете два пъти това копче. И внимавайте. Не му позволявайте да се приближава до вас.
— Благодаря — каза тя и влезе в стаята.
Помещението беше три на три и половина метра. Нямаше прозорци. Желязното легло беше завинтено за пода. До него имаше бюро. В ъгъла вдясно бяха монтирани мивка и метална тоалетна чиния.
Леглото беше оправено, а стаята — безупречно чиста. Майкъл Гейбриъл седеше на ръба на тънкия дюшек. Той стана и поздрави Доминик със сърдечна усмивка.
— Добро утро, Доминик. Разбрах, че доктор Фолета още не е дошъл. Какъв късмет.
— Как разбра?
— Защото ще говорим в стаята ми, а не в изолатора. Моля те, седни на леглото. Аз ще седна на пода. Освен ако не предпочиташ тоалетната чиния.
Тя отвърна на усмивката му и седна на ръба на леглото. Мик се облегна на стената вляво от нея. Черните му очи блестяха.
Без да губи време, той започна да я разпитва.