Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
— О, здрасти, Анджи! Какво се опитваш да направиш? Да ми счупиш крака ли?
— Здравей, Гас — отвърна тя, опитвайки се да се усмихне в отговор. Гас Свенсън беше досадник, на когото налитаха всеки път, щом се отбиеха с Клинт в кръчмата в Данбъри. Беше от онези типове, които все опитват да завържат разговор с другите хора на бара. Водопроводчик на частна практика, Гас често поправяше разни неща в голф клуба през сезона. Това, че тя и Клинт живееха в бунгалото на пазача през зимата, го караше да се държи доста фамилиарно. Като че бяха едва ли не кръвни братя, щом и двамата вършеха мръсната работа вместо богаташите, мислеше си с презрение Анджи.
— Как е моят приятел Клинт? — попита Гас.
Този човек е роден за оратор, сякаш има високоговорители на гласните струни, каза си Анджи, когато хората се обърнаха да ги погледнат.
— Много е добре, Гас. Знаеш ли, дамата на касата вече е готова.
— Хм, добре. — Гас започна да разтоварва покупките си на лентата и хвърли поглед в кошницата на Анджи. — Виж ти! Детски аспирин. Детски капки за нос. Хей, да не би при вас да са настъпили промени?
Притесненията на Анджи във връзка с аптекаря сега се разраснаха до истински страх. Лукас беше прав, помисли си тя. Не биваше да пазарува нищо за деца, поне не в магазин, където я познават.
— Не ставай глупав, Гас — озъби му се. — Нали съм бавачка. Гледам детето на моя приятелка, а то май се разболява.
— Сметката е 122 долара и 18 цента — съобщи касиерката на Гас.
Той отвори портфейла и извади кредитната си карта.
— Истинска евтиния! — Сетне се обърна към Анджи. — Слушай, щом ти си заета с гледане на дете, може би моят стар приятел Клинт ще изпие няколко бирички с мен. Ще ти го върна читав. Не бой се, няма да върже кънките. Познаваш ме. Знам кога да спра да гълтам пяната. Ще му се обадя тия дни.
Преди да успее да му отговори, той драсна подписа си върху кредитната фактура, грабна покупките и тръгна към изхода. Анджи изсипа съдържанието на кошницата си върху лентата. Сметката й бе четиридесет и три долара. Знаеше, че няма повече от двадесет и пет в джобовете, което означаваше, че трябва да използва своята кредитна карта. Не беше и помислила за това, когато взе инхалатора от лавицата.
Когато купуваха кошарката, Лукас им бе дал пари в брой.
— Така няма да ви проследят по кредитните карти — обясни им. Но ето че сега щеше да има следа. Беше й се наложило да използва кредитна карта, за да плати детските дрешки, а също и сега.
Скоро всичко ще свърши — обеща си тя, докато се упътваше към изхода. На вратата стоеше пазач. Анджи остави количката и взе покупките си. Има си хас да се разпищи и алармата, помисли си, докато минаваше покрай пазача. Това се случваше понякога, когато някоя разсеяна касиерка не бе сканирала продукта.
Най-много още два дни и парите ще пристигнат. Ще бъдат далеч оттук, напомни си окуражително, докато прекосяваше паркинга към дванадесетгодишния шевролет на Клинт. В съседство бе паркиран чисто новичък и лъскав „Мерцедес Бенц“, който в момента потегляше. Фаровете осветиха модела на колата — SL 500.
Вероятно струва повече от сто бона, помисли си Анджи. Може би и те щяха да си купят такава кола. След два дни щяха да имат пет пъти повече мангизи. При това всичките в брой.
По краткия път към бунгалото си повтори плана. Според Лукас утре Пайд Пайпър щеше да получи банковия трансфер. Вечерта щеше да пристигне и техният милион в брой. След като се уверят, че парите са точно колкото трябва, рано сутринта в четвъртък трябваше да оставят децата някъде и да уведомят родителите откъде да си ги приберат. Това беше планът на Лукас, помисли си присмехулно Анджи. Но не и нейният.
18
В сряда сутринта непредсказуемото мартенско време се развали и отново силно застудя. Хапещ остър вятър блъскаше прозорците на всекидневната, където Стийл и Маргарет разговаряха с Уолтър Карлсън и неговия колега, агент Тони Риалто. Втората кана кафе стоеше недокосната на масата.
Карлсън смяташе, че няма право да крие казаното от Франклин Бейли — че едното момиченце кашляло лошо, с дълбока кашлица, като при бронхит.
— Стийл, Маргарет, разбирам страховете ви да не би Кати да е болна — говореше той. — Но от друга страна, кашлицата е доказателство, че Бейли наистина е говорил с тях.
— Навярно този Пайд Пайпър повече няма да позвъни у съседа на Бейли — рече Стийл. — Би трябвало да е достатъчно умен да се досети, че ще подслушвате и неговия телефон.