Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
— Свързаха ли се похитителите с вас?
— Платен ли е откупът?
— Имате ли уверение, че децата са живи?
— По-късно ще направим изявление — безцеремонно ги отпъди Карлсън.
Без да обръщат внимание на въпросите, които им задаваха, Маргарет и Стийл затичаха. Капитан Мартинсън ги очакваше на верандата. От петък вечерта той постоянно беше наоколо. Присъствието му бе успокояващо. Маргарет знаеше, че неговите полицаи от участъка на Риджфийлд и щатската полиция на Кънектикът са разпространили хиляди плакати със снимките на момиченцата, застанали до своята празнична торта. На един от плакатите бе видяла надпис: „Познавате ли човек, който притежава или е притежавал пишеща машина «Роял»?“.
Пишещата машина, на която бе написана бележката за откупа, бе от тази марка.
Вчера Мартинсън им каза, че хората в града са предложили награда от десет хиляди долара за информация, която би помогнала за намирането на близначките. Дали някой щеше да се обади? Знаеше ли някой нещо? Сега Мартинсън й се стори объркан, но това не можеше да е лош знак, помисли си Маргарет, докато влизаха в къщата. Човекът все още не знаеше, че откупът е платен.
Понеже се страхуваше, че някой от репортерите може да ги подслуша, Мартинсън изчака да влязат във всекидневната и едва тогава проговори.
— Имаме проблем — каза той. — Тази сутрин Франклин Бейли е получил припадък. Икономката му се обадила на 911 и спешно е бил закаран в болницата. Кардиограмата му е добра. Докторът смята, че пристъпът е причинен от стреса.
— Похитителят току-що поиска точно Бейли да бъде пред „Таим Уорнър“ в осем часа тази вечер! Бейли и никой друг! — извика Карлсън. — Ако той не се появи, какво ще стане с децата? Който и да ги държи, ще заподозре двойна игра.
— Той трябва да отиде! — Маргарет долови нотка на истерия в собствения си глас и прехапа устни толкова силно, че почувства вкуса на кръв. — Трябва да бъде там! — повтори тя, този път шепнешком. Погледна към снимката на децата си върху пианото. „Моите малки момиченца в синьо — помисли си. — О, боже, моля те, върни ми ги!“
— Бейли възнамерява да направи точно това — рече Мартинсън. — Няма да остане в болницата. — Двамата с агента се спогледаха.
Стийл произнесе на глас онова, което всички си мислеха.
— Ами ако получи втори пристъп и се обърка или пропусне нещо, докато получава инструкциите за предаването на парите в брой? Какво ще стане тогава? Ако Бейли не осъществи контакта, Пайд Пайпър каза, че никога няма да видим децата си.
Агент Тони Риалто не посмя да изкаже подозрението, което се стрелна през ума му и започна да се затвърждава все повече и повече в увереност. Не биваше да позволяват на Бейли да се включва в акцията. Всъщност защо той толкова много настояваше да „помогне“?
20
Двадесет минути след десет в сряда сутринта Лукас погледна през прозореца на апартамента си, докато пушеше нервно петата си цигара, откакто бе станал. Възможно ли е Пайд Пайпър вече да е получил седемте милиона и да е решил да изчезне от лицето на земята? Нищо не му пречеше да го направи. Вярно, че имаше запис на гласа му, но дали той беше достатъчен, мислеше си Лукас. Ако се измъкне, какво ще правят с децата?
А дори да играеше честно и да уредеше предаването на милиона в брой, дали те двамата с Клинт ще успеят да изчезнат, без да ги хванат. Нещо можеше да се обърка. Лукас го чувстваше дълбоко в костите си и не можеше да пренебрегне това предчувствие за надвиснала опасност. Преди много години, когато беше млад и полицаите го заловиха, то се бе оказало вярно. Тогава, след като влезе в къщата, го връхлетя натрапчивото усещане, че не би трябвало да пристъпва в нея, въпреки че бе успял да изключи алармата.
И предчувствието му се бе потвърдило. Камерите на втора система за сигурност бяха записали всяка негова стъпка.
Ако ги хванеха тази вечер, това щеше да е краят. Остатъкът от живота му щеше да премине в пандиза.
И това дете? Изглеждаше доста болно. Ако умре, всичко отиваше по дяволите.
Телефонът иззвъня. Беше Пайд Пайпър. Лукас включи записващото устройство.
— Нещата вървят гладко, Бърт — рече преправеният глас. — Трансферът на парите е извършен. За мен е съвършено ясно, че ФБР няма да изложи на опасност връщането на децата, като ви проследи отблизо. Така че не се тревожи.