Две малки момиченца в синьо

Когато Стийл я събуди и й донесе табла с кафе, препечена филийка и портокалов сок, беше станало девет.

— Господин Гейзлър току-що пристигна — съобщи й той. — Най-добре се облечи, скъпа. Толкова се радвам, че си поспала малко. Когато настъпи време да застанем пред камерите, ще дойда да те взема.

Маргарет се насили да изпие портокаловия сок и гризна малко от филийката. След това отпи от кафето, стана от леглото и започна да се облича. Взе черните джинси, и изведнъж замръзна. Само преди седмица бе отишла да купи рокличките за рождения ден на близначките в търговския център на шосе 7. Бе се отбила и в спортния отдел и си избра нов екип за тичане, червен, защото момичетата обичаха стария й червен анцуг. Може би похитителят им позволява да гледат телевизия. Значи има вероятност след по-малко от половин час те да я видят.

— Харесвам червено, много щастлив цвят е — беше й казала Кели с тържествен тон.

Ще облече червено заради тях, реши Маргарет и извади новия екип от гардероба. Облече се бързо, а мисълта й се насочи към казаното от Стийл. След предаването трябваше да се подложат на детектор на лъжата. Как бе възможно дори да помислят, че Стийл и тя биха могли да имат нещо общо с това престъпление? — учуди се възмутено.

След като завърза връзките на маратонките си, Маргарет оправи леглото, после седна на края му, сплете ръце и наведе глава.

„Мили Боже, моля те, позволи на децата ми да се приберат вкъщи невредими. Моля те. Моля те, Господи!“

Не усети, че Стийл е влязъл в стаята, докато той не попита:

— Добре ли си, скъпа?

Приближи до нея, обхвана лицето й с длани и я целуна. Сетне погали с пръсти раменете й и ги зарови в косите й.

Маргарет знаеше, че съпругът й е на края на силите си още преди да научат, че откупът ще бъде платен. Смяташе, че спи през нощта, но по едно време той тихо проговори:

— Мардж, едната причина ФБР да иска да се подложим на детектора на лъжата е брат ми. Досещам се какво си мислят агентите. Пътуването на Ричи в петък за Северна Каролина, за да види мама, сигурно им изглежда като опит да си създаде алиби. Той не е ходил при нея от години. А другата съм аз. В мига, в който казах, че съм се надявал компанията да изяви желание да плати откупа, осъзнах, че ме заподозряха. Но това му е работата на Карлсън. Да подозира всички. Всъщност и аз искам да подозира всички.

Работата на Карлсън е да намери децата ми, мислеше си Маргарет, докато слизаше заедно със Стийл по стълбите. Долу ги чакаше Робинсън Гейзлър.

— Толкова съм признателна на вас и на вашата фирма — благодари му прочувствено тя.

Стийл отвори вратата и хвана ръката й, тъй като камерите и светкавиците моментално ги заслепиха.