Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Този с тоалета от „Цар лъв“ до нашия безстрашен ръководител господин Адамсън е Фриц Кун — тихо поясни Хилтс. — Дядо му се е казвал Густав Козина, наричан понякога Археолога на Хитлер. Козина бил особнякът, който измислил „научната“ теория за превъзходство на арийската раса.
— Какво прави той тук?
— Написал е няколко книги за италианските разкопки край Ал Куфра преди войната и за Педраци, онзи, изчезналия. — Той вдигна два пръста и ги преплете. — Козина и Педраци са стари приятелчета от едно време. Адамсън е наел Кун като консултант. — Хвърли поглед към мъжа с баретата с лице на пор. — Предполага се, че господин клоунът е нашият военен ескорт.
Приближиха се до тримата мъже заедно с крачещия най-отзад Лавал. Ахмед започна да разтоварва чесната. Всички се представиха. Мъжът в униформата се оказа подполковник Амад Насиф, лична охрана на полковник Кадафи и „гард“ на експедицията. Не даде обяснение от какво щеше да пази експедицията.
— Водачът на Великата първосептемврийска революция на Арабската либийска народна социалистическа джамахирия е особено загрижен нищо лошо да не се случи на нашите американски гости — поясни Насиф с лек поклон.
Фин не бе чувала до този момент пълната титла на Кадафи и с периферното си зрение видя, че Хилтс се мъчи да не се разсмее. Видно беше, че Насиф приема титлата на сериозно. Изражението му бе като изсечено от гранит.
Адамсън плесна с ръце и по лицето му се разля усмивка.
— Мисля, че нямаме повод за тревоги, полковник. Всичко е под контрол. — Адамсън имаше дълбок, плътен глас с акцент, който смътно напомняше за Кенеди, макар че беше роден и израсъл на Западното крайбрежие. Усмивката му откриваше две редици скъпоструващи зъби.
Групата наблюдаваше как Ахмед и двама мъже от хеликоптера на Насиф натовариха Супер пумата.
— Моите хора ми казаха, че можете да управлявате един от тези — обърна се към Хилтс Адамсън и кимна към френския хеликоптер.
— Няма нещо, което да не мога да управлявам — отвърна пилотът с усмивка, вперил красноречив поглед в застрашителния „Мил-24“ на Насиф.
— Покажете ми — поиска Адамсън. — Картите са в джоба на вратата. — Аз ще летя на мястото на втория пилот.
— Имате ли правоспособност? — попита учудено Хилтс.
Адамсън се усмихна.
— Щом името ми е изписано на нещо, значи имам правоспособност. — Двамата мъже кръстосаха погледи за кратко.
Фин се почувства като свидетел на състезание по надпикаване и това я изненада. Не смяташе, че Хилтс е от честолюбивите, а Адамсън беше твърде богат, за да му пука.
„Момчетата са си момчета“, помисли си с въздишка. Отвори плъзгащата се врата, изкачи единственото метално стъпало и се мушна в богато обзаведената пътническа кабина на транспортния хеликоптер. След няколко минути, следвайки Насиф и бойния самолет, те се издигнаха тежко над асфалта и отлетяха за втори път.
11.
От въздуха мястото на разкопките в Деир ел Шакир приличаше повече на научнофантастична лунна база, отколкото на археологическа експедиция. Две дузини огромни палатки от високотехнологична синтетична материя бяха разпръснати върху платата над тясна долина от пясъчници, която бележеше древното корито на отдавна пресъхнала река. Палатките, всяка по дванайсет метра в диаметър, бяха свързани с тунели от същия материал. Имаше още няколко ромбовидни палатки със сводести куполи, които служеха за жилищни помещения, офиси и дори гаражи и ремонтни работилници за автомобилния парк от рейндж ровъри и хамъри. Куполите и тунелите имаха една цел: да защитават обитателите — хора и машини — от постоянните ветрове и ерозиращия, задушаващ прах и пясък. Двете най-големи конструкции, закрепени здраво с помощта на стоманени въжета и фиксирани с планки в забити в земята бетонни колони, бяха двата хангара, приютили транспортния хеликоптер на Адамсън и полския „PZL Вилга“ с един двигател, който Хилтс щеше да използва за въздушните снимки. На тази машина й стигаше едва трийсетметрова писта, за да излети, и това я превръщаше в единственото средство за въздушен транспорт, способно да излита и каца от разкопките. Между двата хангара беше разположена преносимата площадка за хеликоптери, която предпазваше машините от летящи отломки от неравната камениста земя.
Хилтс приземи голямата машина, без да трепне, после изключи двигателя. Веднага щом роторите намалиха оборотите си, четирима мъже в бели униформи като на стюарди от круиз, без да изчакат пътниците да слязат, избутаха хеликоптера в големия хангар и пуснаха покривалата с велкро23 върху вратите. Подобно на площадката отвън, подът на хангара беше покрит със здрава подложка, която служеше за изолация. Вратата на пътническата кабина се плъзна и Фин и останалите слязоха. Ахмед и мъжете, които вкараха хеликоптера, започнаха да разтоварват.
23
Търговско название на самозалепваща се лента. Седалището на компанията „Велкро“ е в Манчестър, САЩ. — Б.ред.