Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Може би Адамсън наистина работи честно.
Хилтс направи физиономия.
— Трябва ли да ти напомням какво стана в Кайро?
— Което може би имаше повече общо с теб, отколкото с мен.
Хилтс въздъхна.
— Не го вярваш наистина, нали?
— Ако Адамсън е искал да ме убие, защо изобщо ще ме наема за експедицията?
— Дръж приятелите си близо, а неприятелите дръж още по-близо, както е казал Кръстникът.
Фин се разсмя.
— Мисля, че цитатът всъщност е от Сун Дзъ от „Изкуството на войната“, но разбирам какво ми казваш… Само дето как така се оказах враг на Адамсън?
Хилтс плъзгаше пръст по ръбчето на чашата.
— Доста мислих по въпроса. Сещам се единствено за Мики Сърцето.
— Не ми е приятно да го наричаш така.
— Извинявай… господин Валънтайн. Все едно, той е единственото логично заключение, единствената връзка.
— Откъде ти хрумна?
— Той ти уреди работата, нали?
— Предпочитам да смятам, че квалификацията ми е изиграла решаващата роля.
— Не се обиждай, скъпа, но има много технически илюстратори с далеч по-голям опит от твоя. Всъщност, откъде научи за тази работа?
— Мой преподавател от факултета ми каза за нея.
— А той откъде е научил?
— От негов приятел.
— Провери тази история. Обзалагам се, че въпросният приятел е бил Мики… твоят господин Валънтайн.
— Защо Майкъл ще излага живота ми на опасност?
— Говорихте ли, преди да заминеш?
— Споменах го като източник за препоръка при кандидатстването за работата. Обадих се, за да поискам съгласието му.
— Той какво каза?
— Каза добре. Изглежда, вече знаеше за работата.
— И?
— Посъветва ме да внимавам.
— Предупреждение?
— Тогава не го възприех така. Помислих, че говори за пътуването в чужбина, да внимавам за джебчии, неща от този род.
— А сега? — поинтересува се Хилтс.
Фин замълча, замислена. Хилтс започна да отчупва малки парчета от ръба на стиропорната си чаша.
— Вече не съм толкова сигурна. Би могло да е предупреждение, но все пак не дава отговор на въпроса ми. Защо ще ме праща, ако е знаел, че съм изложена на опасност? Това е при условие, че той ми е уредил работата, както явно смяташ.
— Блъсках си главата и по този въпрос. Смятам, че твоят приятел първоначално е мислел, че ти прави услуга, но нещо го е накарало да промени мнението си.
— Какво например?
— Например, че е открил нещо.
— Като какво?
— Като това — рече Хилтс, снишавайки глас. Той бръкна в джоба на избелялата си работна куртка и извади устройство, малко по-голямо от мобилен телефон.
Фин погледна миниатюрното електронно устройство.
— Какво е това?
— Гармин Айкю.
— Не разбирам много от високотехнологични джаджи — поклати глава Фин. — Обясни ми го с думи, понятни за един изкуствовед.
— Това е джипиес рекордер. Чувала си за глобалната система за позициониране?
— Не схващам.
— Знаеш ли какво прави нашият уважаван ръководител?
— Кадафи? Не, не се интересувам от делата на диктатора.
— Ха-ха! Адамсън. Той и приятелчетата му Кун и Хиснави, нашият човек от Либийското управление по древно наследство.
— Бях твърде заета да рисувам картинки на хилядолетни парчета от глинени съдове, които ни най-малко не ме вълнуват.
— Аз пък съм зает да летя с полското чудо, което вероятно е също толкова скучно, колкото рисуването на стари грънци, но си има своите предимства.
— Които са?
— Летя нависоко. Виждам много неща. Предимно пясък.
— Давай по същество.
— Всеки ден от изминалата седмица Адамсън, Кун и Хиснави се качват на един от хамърите и се отправят в пустинята.
— Откъде знаеш, че са те? — попита Фин.
Хилтс бръкна отново в джоба си и извади измачкано листче.
— Освен обикновените лентови фотоапарати Адамсън използва едно белгийско нещо, наречено ДИМАК… Дигитална модуларна въздушна камера. Като повечето камери за снимки от въздуха и тази е създадена да прави леко коси снимки… отстрани, за да дава сянка и мащаб. — Той приглади снимката на масата. Беше мъглява, но лицата бяха ясни. — Това без съмнение са Адамсън, Хиснави и германецът. Свалих снимката на лаптопа си, засилих контраста и я увеличих. — Фин се вгледа в нея. И тримата се виждаха: Адамсън зад волана, Хиснави на седалката до него и Кун отзад. В каросерията имаше нещо, покрито с битум.