Евангелието на Луцифер

— Стъпка по стъпка в академичните полета, преораване на историята, нещо от този сорт? — изрече с неприкрита насмешка Хилтс. Взе една пилешка кост от чинията и оглозга останалото месо. Хвърли костта в чинията и си избърса ръцете в салфетката.

— Нещо от този сорт, Върджил — отвърна с кимване Адамсън.

— Хилтс, ако не възразявате. Просто Хилтс.

— Както разбирам, Деир ел Шакир е основан от апостол Тома — каза Фин, припомнила си разказа на Хилтс.

— Мит — обади се от срещуположния край на масата Лавал. — Исторически се смята, че свети Тома е поел в обратна посока, към Индия. Деир ел Шакир е произлязъл от онова, което обикновено наричат арианска ерес, а Арий е известен монах от Либия. Проповядвал, че Христос не е божество, а смъртен, просто пророк. Вероятно това съмнение дали Христос е истински Син Божи е предполагаемата връзка с Тома, който имал сходно мислене, оттам е и прякорът му „Тома Неверни“. Монасите тук били последователи на Арий, но се опасявам, че Тома не е бил сред тях.

— Ами черепът? — попита Фин. Тя се обърна към Адамсън, за да види реакцията му.

— За какъв череп става дума?

— Мисля, че го наричат Черепа на Бафомет — отвърна тя.

Адамсън прихна да се смее. Лавал се усмихна широко.

— Боя се, че обърквате измишльотините за рицарите тамплиери — ухили се Адамсън. — Само защото някаква книга е в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, не значи, че твърденията вътре са верни, особено пък щом е роман. Вие говорите за предполагаемото бягство на Никодим и Йосиф Ариматейски в Англия. Главата на щита на Великия майстор е изображение на един от ранните френски рицари, Юг дьо Пайен… живял седемстотин години, след като монасите тук са станали на прах.

— Знаете много за тамплиерите — отбеляза тихо Хилтс.

— Знам много за много неща — отвърна Адамсън.

Вечерята продължи още известно време, накрая хората започнаха да стават.

Хилтс прошепна в ухото на Фин, докато се изправяше:

— Лъже. Тук има нещо.

Фин не отговори. Тя погледна към Адамсън, който беше погълнат от разговора си с либийския офицер, Хиснави. Изведнъж водачът на експедицията се обърна и се втренчи в нея. Погледът му беше студен и безизразен. Тя удържа още миг на ястребовия му поглед, после той отклони очи. Фин се изправи и потръпна. Ако погледът можеше да убива, вече щеше да е мъртва. Изражението му бе точно като на убиеца в Града на мъртвите.