Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
8.
Тя сънува смъртта на Бакир и се събуди в стаята си. Тънките пердета над балконската врата се полюшваха с тих звук като призрачни криле. Лежеше в тъмното и слушаше далечните звуци на града и трафика край Корниш ел Нил. На колко смърт и гибел бе свидетел Нил, откак течеше по тези земи на път към Александрия и морето?
Пердетата зашепнаха отново и тя се поизправи, като подръпна чаршафа над раменете си заради студа. Провери фосфоресциращия циферблат на часовника. Три часа. Спомни си една песен, която баща й изсвири веднъж за майка й на старото пиано в ъгъла на дневната на Коледа, когато беше малка. Тя я чу само веднъж, но споменът беше жив и ярък като любовта, подтикнала баща й да я запее:
Далеч от смъртта и поречието на Нил. Изведнъж, както си лежеше, усети, че не е сама в стаята. Някаква сянка помръдна и като напрегна очи, сянката в ъгъла придоби очертания — силует на мъж. Той прочисти гърлото си и драсна клечка кибрит, чийто пламък освети кръгло, лъщящо от пот лице с очила. Около шейсетгодишен, с оредяла коса с цвета на никотин. Имаше бърнести устни и малка брадичка. Фин долови острата миризма на силен тютюн. Сети се за Хилтс с малкия черен пистолет, но той се намираше няколко етажа по-надолу. Погледна нощното шкафче. Портфейл, ключове и фотоапарат за еднократна употреба, който така и не използва. Нищо, което даже и бегло да наподобява някакво оръжие. Да не говорим, че спеше гола. Тя опря гръб в тапицираната табла на леглото и дръпна чаршафа още по-нагоре. Как, по дяволите, бе влязъл? Като всички хотели в днешно време и в „Хилтън“ използваха електронни карти.
— Подкупих камериерката. Всички имат универсални ключове — поясни глас от тъмното, сякаш прочел мислите й. Пламъчето на цигарата просветваше и се отразяваше в очилата с телени рамки. — Ако прекараш достатъчно време в Египет, ще разбереш, че всеки в тази страна може да бъде подкупен. — Акцентът на мъжа, някога британски, доста се бе отдалечил от първоначалното си звучене през дългите години в емиграция. — Знаете ли, има няколко вида бакшиш. Например този, даден на просяк, с който даващият подаяние си осигурява Божията милост. После…
Фин го прекъсна.
— Ще ми кажете ли какво правите в спалнята ми, а после и кой сте?
— Не се представих. Извинете. Казвам се Симпсън. Артър Симпсън. Бих ви дал визитка, но съм ги свършил. — Той дръпна силно от вонящата цигара, кръстоса крака и изтърси пепелта в маншета на панталона си. — Аз съм гид, така да се каже. Обиколки на Хеопсовата пирамида и Сфинкса, преводач на германци и шведи, дешифрирам йероглифи на стари дами от Ъпър Тутинг21.
Фин се взираше в полумрака. Звучеше като чудат монолог на Джон Клийзи от стар епизод на „Монти Пайтън“22.
— Все още не сте ми обяснили защо сте в стаята ми?
Симсън тихо се засмя.
— Вашето целомъдрие не е застрашено, госпожице Райън. Уверявам ви. Твърде стар съм за подобно нещо.
— Това не е отговор — отсече Фин.
— Не е отговор — въздъхна Симпсън. — Уви, просто излагане на фактите. — Той замълча и дръпна дълбоко от цигарата.
Фин видя, че е доста по-стар, отколкото й се бе сторило първоначално. Пълнотата му прикриваше нездравия тен и тъмните кръгове под очите. Устните му бяха напукани и сухи, по брадичката му бе набола еднодневна сива четина.
Накрая продума:
— Всъщност, госпожице Райън, дошъл съм, за да ви предупредя.
— За какво?
Симпсън отново смени темата.
— Знаете ли, че познавах баща ви?
— Какво говорите?
— Бяхме заедно в Кеймбридж.
Фин го погледна. Информацията, че баща й бе прекарал известно време в Кеймбридж със стипендия, за да пише следдипломната си работа, не можеше да се получи току-така. От друга страна, не беше държавна тайна.
— Никога не е споменавал името ви.
— Две години делихме един сет.
— Сет?
— Стаи в Магдалийн. Апартамент. Неразбираем университетски жаргон. Може да получиш научна степен в тази област. Семиотика, семантика, някаква подобна безсмислица.
— Защо не карате по същество, за да си тръгнете най-накрая?
— Да, разбира се. Добре. Както споменах, познавах баща ви и той ме познаваше, което ни доближава до същината. Няма да е грешка, ако кажа, че бяхме колеги.
21
Квартал в Лондон. — Б.ред.
22
Телевизионен сериал, излъчван от 1969 до 1974 г. — Б.ред.