Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Били сте археолог?
— Боже мили, не! Бях шпионин.
Фин придърпа чаршафа още по-нагоре. Фактът, че баща й бе работил за ЦРУ под прикритието на професията си на археолог, не бе всеизвестен.
— Това какво общо има с баща ми?
— Оставете скромността, скъпа. Не ви отива, нито отдава дължимото на паметта на баща ви. Знаете много добре с какво се занимаваше, докато обикаляше джунглите по света.
— Хайде! Какво искахте да ми кажете? — нетърпеливо го прекъсна Фин.
Симпсън загаси цигарата в пепелника, веднага извади смачкан пакет и запали следващата с очукана стара запалка „Ронсън“. Капачето щракна глухо и той заговори.
Фин слушаше.
9.
Двата двигателя на самолета „Чесна Караван“ мъркаха равномерно и го носеха през нагорещения въздух на ранния следобед над необятната, накъдрена от безброй дюни Либийска пустиня. Хилтс седеше на пилотското място, направляваше контролните уреди и си подсвиркваше тихичко под носа. До него седеше Фин Райън със слънчеви очила, които предпазваха очите от заслепяващото слънце. Зад тях се бяха настанили другите двама пасажери, шофьорът Ахмед, облегнал глава на сивата кожена облегалка, хъркаше шумно със затворени очи и отворена уста, а до него със заровено в книга лице, седеше монахът, отец Жан-Батист Лавал. Приличаше по-скоро на морски пехотинец, отколкото на експерт по коптски надписи. Старото, подвързано с кожа томче в ръцете му носеше заглавието Vita S. Antony, изписано със златни букви на гръбчето — „Житие на свети Антоний“. Зад двамата мъже товарното помещение беше запълнено с последните доставки от продоволствия за разкопките.
Досега полетът от гражданското летище в Гиза протичаше гладко. След краткотрайната, спираща дъха красота на пирамидите нямаше нищо, освен неравна пустиня и пясъци. Сега, докато летяха над Великото пясъчно море, монотонността на дюните изглеждаше също толкова безмилостно сурова като празния, брулен от вятъра океан. Ахмед заспа почти веднага след излитането, а монахът Лавал извади книгата секунди, след като си откопча колана. Не беше разменил и десет думи със спътниците си и нямаше изгледи да го стори в близкото бъдеще.
Фин погледна към Хилтс. Още не бе споделила с него за разговора си със загадъчния господин Симпсън миналата нощ. Според закръгления дребен мъж поне един човек от експедицията на Адамсън работеше за ЦРУ и по негово мнение вероятно разкопките бяха само прикритие на основната цел — шпионажа. Смяташе, че на никого не може да се има доверие, най-малко от всички на самия Адамсън. Симпсън знаеше много за живота на водача на експедицията, дори повече от Хилтс.
Според възпитаника на Кеймбридж Адамсън беше таен поддръжник на Десетия кръстоносен поход, крайна дясна организация, която вярваше, че християнството е застрашено и трябва да бъде защитено с военни действия. Фин смътно си спомняше, че бе чувала за тази отцепническа група, която, за разлика от повечето така наречени Патриотични милиции, извършваше насилствените си актове далеч от Съединените щати. През последните години Десетият кръстоносен поход с техния кръст и римски цифри върху емблемата им, бе поел отговорност за нападенията в Багдад, Техеран, Кабул и Белфаст.
Говорител на организацията беше полковник Джеймс Матун Джъд, носител на медал от Виетнамската война, а сега младши сенатор от Колорадо. Фанатичен десен фундаменталист, по всеобщо мнение Джъд бе напълно смахнат и два пъти предупреждаван от Сената заради расистките си подстрекателски изказвания. Фактът, че Адамсън има нещо общо с откачен като сенатор Джими „Божия меч“ Джъд, изненада много Фин.
Симпсън не беше съвсем сигурен, че връзките на Адамсън с Джъд имат нещо общо с разкопките, но според него тъкмо влиянието на Джъд из коридорите на властта беше осигурило достъп на експедицията на Адамсън до либийския обект. Това, че Джъд се движеше в кръгове, които бяха върли врагове на организации като Десетия кръстоносен поход, нямаше разумно обяснение, но според източниците на Симпсън беше неоспорим факт и правеше информацията още по-интригуваща.
След като Симпсън най-после напусна стаята й, Фин прекара един напрегнат час в тъмното, опитвайки се да намери смисъл в наученото и да намести в историята на дребния, дебел англичанин случилото се вчера в Града на мъртвите. Започналата като екзотичен летен ангажимент след дипломирането й работа, се превръщаше в нещо зловещо, тъмно и много опасно. Отгоре на всичко все още не можеше да разбере какви бяха интересите на Симпсън. Освен далечната връзка с покойния й баща нямаше причина този странен мъж да я посети посред нощ, за да я предупреди.