Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Полезно е да се знае — подхвърли Хилтс и се огледа.
— Ще правите снимки от ниска височина на филми и с цифров фотоапарат. Скиците и чертежите са на ваше разположение по всяко време — поясни Адамсън.
— Сателитите не са ли достатъчни?
— Дават доста данни, но на нас ни трябват детайли. Интересуваме се най-вече от местоположението на старите пътища на керваните и кладенците, използвани от поклонниците на път към манастира.
— Ясно.
— Надявам се. — Адамсън се обърна към Фин: — Вие, госпожице Райън, ще прекарвате по-голямата част от времето си в скициране на артефактите преди изваждането им, после ще отбелязвате местоположението им върху координатната мрежа на сайта. От автобиографията ви разбирам, че имате известен опит с компютри.
— Да.
— Питкалк? Алтвю?
— Определено. — „Питкалк“ беше една от първите компютърни програми, създадени за нуждите на археологията, с която се бе научила да работи още като тийнейджър на компютъра на майка си. „Алтвю“ беше подобна програма, състояща се от мрежа и диаграми, използвана от чертожниците. В момента беше доволна, че не напудри автобиографията си, както правеха много от приятелите й, някои от които си измисляха несъществуващи степени и професионален опит.
— Хубаво. — Адамсън пресуши чашата със студен чай и се изправи. — Ахмед ще занесе багажа ви в помещенията, където ще спите. Като членове на експедицията и двамата имате право на отделно помещение в жилищната площ. — До масата безшумно изникна един от облечените в бяло стюарди. Адамсън положи бащинска ръка върху рамото му. — Фараг ще ви заведе. — Фин се изненада, че Адамсън знае името му, но после видя табелката на сакото му. — Ще се видим на вечеря. — Адамсън се усмихна. После се завъртя и се отдалечи.
Компанията го проследи с поглед.
— Интересно ми е какво означава Деир ел Шакир — зачуди се Фин и отпи от чая.
— Манастир на черепа — услужливо отговори Хилтс. — Предполага се, че въпросният череп е принадлежал на апостол Тома. Той е причината коптите да се установят тук. Съществува теория, че черепът бил от кристал като този на маите, но този тук е приписван на Бафомет… Сатаната според рицарите тамплиери. Страшничко, ако си любител на подобни истории.
Фин се засмя.
— Гледаш продължението на „Досиетата X“, нали?
— Моля, последвайте ме — помърмори Фараг.
И те го последваха.
12.
Както Адамсън каза, багажът на Фин бе занесен в жилищната площ — продълговата куполовидна палатка като останалите, но с индивидуални помещения, които стърчаха от главната шатра като краката на стоножка. Доколкото преброи, имаше двайсет и пет такива клетки, всяка снабдена с електричество, воден резервоар и кабинка с малка химическа тоалетна. Клетките имаха същите триъгълни прозорци като в помещението за отдих. Разполагаше с походно легло с надуваем матрак и възглавница, леко бюро от тръби и пластмаса, лампа, локална интернет мрежа за лаптоп и стол. Имаше дори собствен отвор за климатика. Беше помислено и за комуникациите — комплект уоки-токи „Моторола“ със слушалки с десет канала и осемкилометров обхват, също така сигнален звънец за стюарда, ако й потрябваше. Всичко, което трябваше да знае за терена, от плана на „лунната база“ до инструкциите за пускането на водата в химическата тоалетна, се съдържаше в брошура, оставена на леглото. Видно бе, че Адамсън не беше пестил от нищо и Фин се зачуди какво ли се надяваше да получи срещу всичките тези пари. Прекомерни разходи за няколко коптски надписа, тъй като според Хилтс манастирът далеч не беше ново откритие.
Вечерята беше сервирана в трапезарията — просторна шатра с две по-малки маси и една голяма за членовете на експедицията, отделена с висока бяла преграда от найлон. Мястото на Фин беше между експерта по керамика от Кралския музей в Онтарио Ейдриън Марч и Хилтс. Адамсън седеше начело на масата до тъмен дребен мъж, който представи като Мустафа Хиснави, връзката им с Либийското управление по древно наследство. Точно срещу нея беше Фриц Кун, набитият мъж, за когото Хилтс каза, че е внук на археолога на Хитлер. До него бе настанен Лавал, монахът от „Екол Библик“ в Ерусалим. Вечерята се състоеше от различни либийски ястия, агнешко, пилешко и вегетариански блюда. Разговорът се въртеше предимно около разкопките и беше по-скоро технически. Фин изчака удобен момент и най-накрая успя да попита: