![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Сградата нямаше портиер. Входната врата беше заключена и се отваряше с магнитна карта. Той разполагаше с такава. Охранителни камери липсваха, тъй като струваха пари. А обитателите на блока не можеха да си позволят нито камери, нито портиер.
Задачата му нямаше нищо общо с предишните. Тук не ставаше въпрос нито за босове на престъпни картели, нито за саудитски принцове. Досието на мишената беше необичайно тънко. Чернокожа жена на трийсет и пет. Той разполагаше с адреса и снимката ѝ. Не му бяха казали защо трябва да умре тази вечер. Споменаха за някакви връзки с терористична организация и това беше всичко. Ако трябваше да ѝ сложи някакъв етикет, вероятно щеше да я постави в категорията «проблемни» — термин, до който работодателят му обикновено прибягваше, за да оправдае нечия смърт. Същевременно не можеше да си представи, че някой от живеещите в този блок представлява глобална заплаха. Такива хора обикновено обитаваха други, далеч по-представителни адреси или се криеха от закона в държави, които нямаха споразумение за екстрадиция със Съединените щати. От друга страна, членовете на спящите терористични клетки бяха специално обучавани да се смесват с тълпата. Вероятно тази жена беше една от тях. При всички случаи не Роби беше човекът, който да даде отговор на въпроса защо тя трябва да умре. Това беше грижа на други хора, стоящи на далеч по-високо ниво в организацията.
Той погледна часовника си. Повече от половината апартаменти в блока бяха необитаеми. При финансовата криза петдесет процента от хората тук бяха неспособни да плащат ипотеките си и жилищата им бяха отнети. Други десет бяха останали без работа и бяха изгонени заради неплатени наеми. Жената живееше на четвъртия етаж. Тя беше наемателка просто защото не можеше да си позволи ипотека. На етажа живееха още двама души — възрастна жена, която не чуваше и не виждаше, и един охранител, който работеше нощна смяна и в момента се намираше на двайсет и пет километра от тук. Апартаментите над и под този на жената също бяха празни.
Роби разкърши рамене и чу познатото пропукване. Вдигна качулката си.
Планът не предвиждаше нито промяна, нито отлагане. Беше като заредена с гориво ракета, която всеки момент щеше да бъде изстреляна.
Той пак погледна часовника си. Съгледвачът беше докладвал, че жената се е прибрала още преди няколко часа. Сама, с пазарска торба в едната ръка и куфарче в другата. Изглеждала уморена. Нищо страшно в сравнение с това, което я чака, помисли си Роби.
В такива моменти често се питаше какво ще прави с остатъка от живота си. Нямаше никакви проблеми с ликвидирането на босове на престъпни картели или на свръхбогати и самовлюбени шейхове. Тази вечер обаче имаше проблем. Пъхна ръка в джоба и опипа пистолета. В повечето случаи това го успокояваше. Но не и тази вечер.
Тя най-вероятно беше в леглото си. Прозорците ѝ бяха тъмни. Сигурно спеше, тъй като минаваше полунощ.
Поне нямаше да усети нищо. Той щеше да се погрижи за мигновената ѝ смърт. Животът щеше да продължи без нея. Животът никога не се интересуваше дали този, който го напуска, е богат или беден, важен или не. Той щеше да се оттегли по аварийното стълбище, което щеше да го изведе на алеята зад блока. Повечето от тези блокове имаха такива стълбища. Щеше да се прибере у дома най-късно в три след полунощ, точно навреме за един здрав сън.
След който щеше да забрави, че тази нощ изобщо е съществувала.
Стига да мога, помисли си с лека въздишка Роби.
11
Роби пъхна картата в процепа и вратата тихо изщрака. Той придърпа качулката ниско над челото си. Стълбището беше зле осветено от няколко луминесцентни тръби, които мигаха и пропукваха. Мръсният мокет беше протъркан и отлепен по ъглите, а боята по стените се лющеше.
Бутна вътрешната врата и пое нагоре. Миризмите на различни претоплени храни се смесваха в неособено приятна комбинация. Броеше етажите. На четвъртия тръгна по коридора, като затвори остъклената врата за стълбището. Коридорът не се различаваше по нищо от този на първия етаж.
Интересуваше го апартамент №404. Сляпата и глуха старица живееше в дъното вляво. Отсъстващият охранител обитаваше №411. Вратата на №404 явно имаше резе, най-вероятно залостено. Роби беше забелязал, че повечето врати на апартаментите са с елементарни патрони. Резето означаваше, че тази жена е помислила за своята сигурност. Той го елиминира за по-малко от трийсет секунди, като използва в синхрон две дълги и тънки метални пластини.
Затвори след себе си и надяна прибора за нощно виждане. Огледа малката дневна. Включената нощна лампа излъчваше слаба светлина. Но това беше без значение, защото благодарение на архитектурните планове, които му бяха предоставили, Роби беше отлично запознат с разположението на стаите.