![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Джули остави снимката на мястото ѝ, извади писмото от джоба си и отново го прочете. Инструкциите бяха кратки и ясни. Обещаващи, вълнуващи. Може би това беше началото на нещо прекрасно. Нов живот на ново място, само тримата. Тревожеше я единствено резервният план, който майка ѝ беше нахвърляла в писмото си. В случай че по някакви причини не успеят да се съберат с дъщеря си. В плика имаше и известна сума пари. Пряко свързани с резервния план. Но тя не виждаше причини да не се събере с родителите си. Беше сигурна, че ще заминат още на следващата сутрин.
Стана и тръгна към вратата. Трябваше да прибере вещите си, които бе оставила тук, и да ги подреди в раницата.
После изведнъж спря. До слуха ѝ долетя някакъв шум. Не беше особено изненадана, защото родителите ѝ често закъсняваха. Вероятно току-що се бяха прибрали.
Но следващият звук изтри всякакви мисли от съзнанието ѝ. Беше мъжки глас. Различен от гласа на баща ѝ. Висок, гневен. Питаше баща ѝ какво знае. Какво са му казали. Долови и стенанията на баща си. Сякаш му причиняваха болка. После майка ѝ изкрещя на висок глас да ги оставят на мира.
Цялата разтреперана, Джули пропълзя надолу по стълбите. Нямаше мобилен телефон, за да повика полиция. А в къщата нямаше и стационарен, защото родителите ѝ не можеха да си го позволят.
Екна изстрел. За миг тя замръзна на място, после хукна надолу по стълбите. От междинната площадка успя да зърне тялото на баща си, сгърчено до стената. Някакъв мъж беше насочил пистолета си в него. На гърдите на баща ѝ имаше тъмно петно, което бързо се разширяваше. Лицето му беше бяло като платно. Свлече се на пода. Ръцете му събориха някаква лампа.
Мъжът с пистолета се обърна. Видя я и светкавично насочи дулото към нея.
— Не! — изкрещя майка ѝ. — Тя не знае нищо!
Мършавото ѝ тяло се стрелна напред и блъсна мъжа в сгъвката на коленете. Килограмите ѝ не бяха повече от петдесет, но внезапността на атаката свърши работа. Мъжът извика от болка и падна на пода. Пистолетът излетя от ръката му.
— Бягай, миличка, бягай! — изкрещя майка ѝ.
— Мамо! Какво става, мамо…
— Бягай! Бягай!
Джули се обърна и изтича нагоре по стълбите. Мъжът се надигна и стовари тежкия си юмрук върху главата на майка ѝ.
Тя стигна до стаята си, грабна раницата и отвори прозореца. Залови се с две ръце за металната решетка, която някой някога беше монтирал, за да посади бръшлян. След това започна да се спуска. Правеше го толкова бързо, че в един момент се изпусна и тупна на земята от два метра височина. Скочи на крака, преметна раницата през раменете си и хукна да бяга. След няколко секунди откъм къщата долетя втори изстрел.
Когато стрелецът изскочи навън, от момичето вече нямаше и следа. Но той спря на място и напрегна слух. Почти веднага долови отдалечаващите се стъпки и решително тръгна на запад.
10
Жената се приближи към колата и хвърли куфарчето си на задната седалка до столчетата на децата. Мислеше за куп неща едновременно, подобно на много жени като нея, на които се налагаше да работят, да гледат деца и да се грижат за дома си.
Черният ѝ костюм беше миналогодишен модел, купен на разпродажба. Повечето ѝ дрехи бяха такива. Беше доста измачкан след дългия работен ден. По токчетата ѝ личаха няколко дълбоки драскотини. Не беше богата, но работата ѝ беше полезна за страната. Разбира се, срещу доста по-малко от парите, които би могла да изкарва в частния сектор.
Беше на трийсет и няколко години, висока около метър и седемдесет, с петнайсет килограма над обичайното си тегло като следствие от последната бременност, но нямаше време да се бори с тях. Имаше две деца — едното на три, а другото на по-малко от година, и беше подала молба за развод. В момента двамата с мъжа, който скоро щеше да се превърне в бивш съпруг, се редуваха да гледат децата. Една седмица тя, една седмица той. Имаше желание да си ги гледа сама, но това беше невъзможно заради работата ѝ.
Тази вечер имаше промяна в програмата. Трябваше да се отбие на едно място, преди да се прибере у дома. Запали двигателя на тойотата си и потегли. В главата ѝ се въртяха мисли, свързани с работата и децата. Нямаше време да помисли за себе си.
Роби гледаше към пететажния жилищен блок, който много приличаше на неговия. Стар и запуснат. Но той живееше в един от добрите квартали на столицата, докато този беше известен най-вече с престъпността на своите обитатели. Напоследък обаче положението се подобряваше. Хората тук живееха малко по-спокойно, без да се страхуват, че децата им могат да попаднат в престрелка между банди наркопласьори, които се борят за територии.