![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Няма да ти повярват — промърмори момчето.
— Напротив. Ще им предоставя доказателства.
След тези думи тя ги прегърна едно по едно, а след това отвори прозореца и започна да се спуска по улука, който опираше в покрива на навеса за коли, залепен за къщата. От там се спусна по една от колоните и стъпи на земята. Миг по-късно фигурата ѝ се стопи в мрака.
В главата ѝ се въртеше само една мисъл: Отивам си у дома.
Домът ѝ също беше къща близнак, но още по-малка от тази, която току-що беше напуснала. Взе метрото, смени го с автобус, а накрая продължи пеша. Пътьом измъкна един плик, изтича по стъпалата на голяма обществена сграда с тухлени стени и го пусна в процепа за писма на входната врата. Той беше адресиран до жената, която отговаряше за децата в приемното семейство, от което Джули току-що беше избягала. Беше приятна и добронамерена жена, но безнадеждно затънала в работата си с деца, които никой не искаше да отглежда. В плика имаше снимки на семейството, хванато в моменти на насилие към поверените им деца. Други снимки показваха как възрастната двойка ги принуждава да вършат откровено престъпна дейност, а на трети бяха хванати седнали на канапето — бяха надрусани, а пред тях се виждаха купчинки бял прах и хапчета. Ако и това не свърши работа, не знам какво друго може да се направи, помисли си тя.
Час по-късно стигна до дома си. Подмина главния вход и отвори задната врата с ключа, който извади от обувката си. Винаги правеше така, когато се прибираше късно. Щракна електрическия ключ, но не се случи нищо. Това не я изненада. Често се случваше да им спират тока поради неплатени сметки. Качи се в стаята си на втория етаж, възползвайки се от слабата лунна светлина, която проникваше през прозорците.
Стаята ѝ не беше променена. Все същата дупка, която познаваше. Но това си беше нейната дупка. Китара, ноти, книги, дрехи, списания. Струпани на купчини и разхвърляни навсякъде. На пода се виждаше матракът, който беше използвала вместо легло, почти скрит под разхвърляни вещи. Тя си помисли, че родителите ѝ не са почиствали тук, защото са очаквали нейното завръщане.
Те имаха проблеми. Много проблеми. В очите на хората не бяха нищо повече от наркозависими отрепки. Но те бяха нейните родители и я обичаха. Тя също ги обичаше. Искаше да се грижи за тях.
Само на четиринайсет, Джули често играеше ролята на мама и татко, а тази на децата се поемаше от родителите ѝ. Тя се грижеше за тях, вместо да бъде обратното. Но всичко беше наред.
Даваше си сметка, че по това време и двамата трябва да са заспали. Може би без да са надрусани. Надяваше се да е така.
На практика нещата се развиваха оптимистично. Вече два месеца баща ѝ работеше в някакъв склад, където получаваше съвсем прилична заплата. Майка ѝ беше сервитьорка в закусвалня, където два долара бакшиш бяха по-скоро изключение, отколкото правило. В момента и двамата се бореха с наркотичната зависимост, но въпреки това ходеха на работа всеки ден. За съжаление в опитите си да решат все по-тежките проблеми на обществото, породени от престъпленията на наркомани, градските власти периодично ги обявяваха за неспособни да упражняват родителските си права. Ето защо тя попадаше в системата за отглеждане на деца от приемни семейства.
Но това вече бе останало в миналото. Беше си у дома и нямаше намерение да напуска родителите си.
Джули машинално опипа плика в джоба на якето си. Писмо от майка ѝ, което получи от училищната управа. От него научи за намеренията на родителите си да се преселят на друго място и да започнат живота си на чисто. Разбира се, като си вземат и детето. Джули отдавна не беше изпитвала толкова силно вълнение.
Прекоси коридора и надникна в спалнята им, която обаче беше празна. Леглото им беше същото като нейното — обикновен матрак на пода. Но самата стая беше чиста и подредена. Дрехите бяха прибрани в кашони, защото в къщата нямаше гардероби и скринове. Тя седна на матрака и свали снимката от стената над него. Не виждаше много добре в тъмното, но отлично знаеше кой е на нея.
Майка ѝ беше висока и слаба. Баща ѝ беше по-нисък и дори по-слаб от жена си. Не изглеждаха в цветущо здраве. Годините на злоупотреба с наркотиците бяха взели своето. И двамата бяха състарени и със сериозни хронични заболявания. Но с нея винаги се държаха добре. Правеха всичко, което беше по силите им. Грижеха се да бъде нахранена и облечена и да не се лишава от нищо. Когато можеха. В дома им винаги цареше мир. Проблемите, когато имаха такива, оставаха извън стените на къщата. И тя го оценяваше. Когато властите им я отнемаха, за да я вкарат в мрежата на социалното подпомагане, двамата работеха упорито, за да си я върнат обратно.