Невинните [calibre 1.48.0]

Докато седеше в кухнята, той се питаше дали изобщо трябваше да се обади. Отдавна вече не можеше да гледа на нещата нормално. Възприемаше като потенциална заплаха всяка проява на дружелюбно поведение. И по тази причина беше длъжен да докладва. Да уведоми дори за жената, която искаше да разпусне и която му беше казала «здрасти».

Живея в свят, който отдавна е престанал да бъде нормален. Ако изобщо някога е бил такъв. Но това не може да продължава до безкрайност. Няма служебни правила, които забраняват едно питие в приятна компания.

Може би щеше да го направи някой ден. Излезе навън и пресече уличното платно. Небостъргачът отсреща предлагаше отлична гледка към блока му. Роби разполагаше с ключ за един празен апартамент на четвъртия етаж. Влезе вътре и бързо се насочи към отсрещния прозорец, който гледаше към улицата. Там беше монтиран телескоп, производство на една от водещите фирми в света. Включи го и насочи тръбата към собствения си блок. Направи малки корекции със съответните бутони и насреща му изплува част от сградата, ярка и контрастна.

Неговият етаж. Три врати по-нататък по коридора. Лампите светеха, щорите бяха вдигнати почти догоре. Въоръжи се с търпение и зачака. Десет минути, после още десет. За него това беше без значение.

Входната врата на Ани Ламбърт се отвори и затвори. Фигурата ѝ се появи в коридора. Телескопът плавно я последва. Тя се отби в кухнята, отвори хладилника и извади кутийка диетична кока-кола. Той можеше да прочете дори най-ситните букви върху етикета. Тя затвори хладилника с лек тласък на бедрото. После наля половината от колата във висока чаша и я допълни с ром, който извади от шкафа над печката. Тръгна по коридора. На няколко крачки от спалнята смъкна ципа на дънките си, изрита ги на пода, а след това се наведе да ги хвърли в коша за пране. Постави чашата на паркета и съблече тениската си. Бельото ѝ беше розово. Явно не си падаше по прашките, защото бикините покриваха почти целите ѝ задни части.