Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Джеймс също се взираше в нея. На светната лапма Попи можеше да види лицето му, ала онова странното чувство, че не го познава все още я измъчваше. Той изглеждаше много блед, със суров поглед, сякаш правеше нещо, което му коства голямо усилие. Челюста му бе стегната, а очите му бяха сребристи и сякаш лъщяха на светлината.
Странна мисъл пробягна в съзнанието на момичето.
- Както виждате не се е случило нищо нередно – каза Джеймс на сестрата, сякаш водеха разговора от доста време.
Медицинската сестра премигна, огледа стаята сякаш се събужда от дрямка.
- Не, всичко е наред. Повикайте ме ако... – отвърна тя объркана.
– Ако имате нужда от нещо.
Тя излезе от стаята. Попи я наблюдаваше със затаен дъх, сетне извърна очи и погледа към Джеймс.
- Знам, че е клише – започна той – да използвам силите си по този начин, но свърши чудесна работа.
- Ти ли направи това? – попита Попи шепнейки.
- Не!
- Значи е някакъв психологически трик? – настояваше момичето.
- Не! – отговори Джеймс и седна на оранжевият пластмасов стол.
- Тогава полудявам! – За пръв път тази вечер Попи не мислеше за болеста си. Не можеше да мисли трезво за каквото и да било. В главата й нахлуваха мисли, объркани от недоумение. Тя се чувстваше като Дороти, когато къщата й бе отнесена от торнадо.
- Не си луда! Направих го по грешния начин, но не знам как да ти го обясня. Виж, знам колко ти е трудно да повярваш, но моят род използва този начин да нарежда на хората. Правим всичко възможно те да не повярват, от това зависи живота ни.
- Джеймс, съжалявам, но просто... – Попи разбра, че ръцете й трепереха. Тя затвори очи. – Може би е по- добре да...
- Попи, погледни ме! Казвам ти истината, кълна се! – Джеймс я погледна за момент, после издиша и продължи.
– Добре, не исках да го правя, но...
Той застана, наведен близо до нея. Попи отказа да се подчини, но усети как очите и започнаха да се разширяват.
- Виж... – каза той, а устните му се отдръпнаха и оголиха зъбите му.
С едно непринудено действие, Джеймс се трансформира. Ефектът беше удивителен – от съвсем обикновения, блед Джеймс, в нещо, което Попи никога не бе виждала. В съвсем различен биологичен род от човешкия. Сребристите му очи пламнаха, а лицето му придоби хищнически вид. Попи едва забеляза това. Погледа й се бе втренчил в зъбите му, които се бяха превърнали в кучешки – удължени и извити, завършващи с остри върхове. Нямаха нищо общо с измислените вампирски зъби от романите. Изглеждаха толкова силни, остри и така реалистинчни.
Попи се разкрещя.
- Не искаме сестрата да се върне, нали? – каза Джеймс и сложи ръка на устата й.
- Боже мой, господи! – каза момичето, след като той махна ръка от устните и.
- Помниш ли, когато казваше, че чета мислите ти, когато чувах неща, които ти не можеш, или се движех по- бързо от теб? – каза момчето.
- Господи!
- Истина е, Попи! – Той повдигна оранжевия стол и изви един от металните му крака. Направи го елегантно, без никакво усилие.
– По- силни сме от хората – продължи, връщайки крака на стола в първоначалния му вид.
– Виждаме по-добре в тъмното, създадени сме да ловуваме.
- Не ми пука колко си силен – започна тя.
– Невъзможно е да си вампир! Познавам те от петгодишен и с всяка година растеш, също като мен. Обясни това!
- Всичко, което знаеш, е грешно. – Попи се втренчи в него. Джеймс пое въздух и продължи.
– Всичко, което си мислиш, че знаеш за вампирите, си го научила от романите или от телевизията. Всички книги са писани от хора, мога да ти го гарантирам. Никой от нощния свят не смее да наруши правилото за поверителност.
- Нощният свят? Къде се намира?
- Това не е място, а тайно общество на вампирите, вещиците и върколаците. Ще ти обясня по-късно – каза мрачно той.
– Просто е. Вампир съм, защото и родителите ми са. Роден съм вампир. Ние сме от рода „Ламиа”.
- Родителите ти ? – Попи си спомни за господин и госпожа Размусън, за тяхната луксозна къща в стил ранчо и златния мерцедес.
- Ламиа е древен вампирски род, чиито представители са родени от двама родители от нашия вид. – Говореше Джеймс, игнорирайки я.
– Родени сме и растем също като хората, с изключение, че можем да прекратим растежа си, когато поискаме. Дишаме, разхождаме се на дневна светлина, дори можем да ядем нормална храна.
- Родителите ти... – промълви Попи едва доловимо.
Джеймс я погледна.
- Да, родителите ми. Виж, да не мислиш, че майка ми работи като интериорен дизайнер, защото ни трябват пари? Това е начин да се среща с много хора, същото важи и за баща ми, който е психиатър. Нужни са само няколко минути насаме с някого, достатъчни са, за да не помни нищо след това.