Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
- Как ще го направиш ? – Момичето погледна към Джеймс.
- По традиционния начин – каза той и се усмихна – ще разменим кръв.
Страхотно – помисли си момичето. – Страх ме е от инжекции, а сега кръвта ми ще бъде източена от зъбите му. – Попи преглътна, взирайки се в нищото.
- Изборът е твой. Всичко зависи от теб – каза й той.
Настъпи кратка тишина.
- Искам да живея, Джеймс! – каза му накрая.
- Това означава, че трябва да напуснем града, да изоставиш родителите си. Те не бива да узнаят.
- Да, току-що осъзнах това. Нещо от сорта да си извадя нова лична карта, нали? – попита тя.
- Повече от това. Ще живееш в нов свят – в нощния свят. Това е самотно място, изпълнено с тайни. Ще можеш да се разхождаш из него, вместо да лежиш под земята. – Джеймс стисна ръката й, после много тихо, но сериозно каза: -
Искаш ли да го направим сега ?
Единственото нещо, което Попи можеше да направи, бе да затвори очи и да се стегне така, както правеше, когато трябваше да й бият инжекция.
- Готова съм – каза тя и прехапа устни.
Джеймс се засмя отново, този път някак безпомощно, свали решетката на леглото и я постави до Попи.
- По принцип предпочитам да хипнотизирам хората преди да ги хапя. Странно ми е да ги държа в съзнание.
- Добре тогава. Ако започна да пищя ме хипнотизирай – отговори му, без да отваря очите си.
Спокойно! – каза си убедително тя. – Без значение колко боли или колко ужасно е, ще се справя. Трябва!
Животът ми зависи от това.
Сърцето й биеше толкова силно, че я накара да потръпне.
- Точно... тук – каза Джеймс и плъзна хладните си пръсти по врата й.
Просто го направи! – помисли си тя. – Да приключваме с това.
Попи усети топлия дъх на Джеймс, докато се навеждаше бавно към нея. Момчето постави нежно ръцете си на раменете й. Всеки нерв в тялото й усещаше присъствието му. Почувства дъха му около врата си, но преди да успее да се отдръпне, усети опарване. Зъбите му се забиваха в плътта й, създавайки две малки дупчици, откъдето Джеймс поемаше кръвта й. Сега ще ме заболи –помисли си момичето. Вече не можеше да остане стегната. Живота й бе в ръцете на ловец. Беше като заек, приклещен в смъртоносния капан на някоя змия, като мишка под ноктите на котарак. Вече не се чувстваше като най-добрата му приятелка, чувстваше се като негово предястие.
- Попи, какво правиш? Не се съпротивлявай, ще те заболи повече.- убеждаваше я той, но горещите устни върху гърлото й не се помръдваха. Гласът отекваше в съзнанието и.
Не се съпротивлявам – помисли си тя. – Просто смятах, че ще боли повече. На мястото, където зъбите му бяха пробили кожата й, момичето усещаше леко парене. Очакваше да стане по-лошо, но не стана.
Променяше се. Топлото усещане й се струваше приятно. Чувстваше се освободена, близка с него. Двамата бяха на ръба да изгубят близостта си, като две капки вода падащи заедно.
Можеше да почувства мислите му, чувствата му, емоциите му, течащи през съзнанието му. Нежност, загриженост, студена тъмнина, останала след болестта, която я бе застигнала. Отчаяние, че нямаше друг начин да и помогне. Копнеж – копнежът да споделя с нея, да я направи щастлива.
Да!- помисли си тя, а вълна от щастие я зашемети. Тя стискаше ръката на Джеймс, а пръстите им бяха преплетени.
Джеймс – извика го мислено тя със загадъчност и радост. Експериментираше с мислената комуникация.
Попи!?- Тя усещаше изненадата и възхищението у него.
Каква глупачка съм. Как можех да се страхувам от това. Не е ужасно, а някак... правилно. – Продължи мисления диалог тя. Никога не се бе чувствала толкова близка с някого, сякаш бяха едно цяло, но не като хищник и плячка, а като партньори в танц. Попи и Джеймс. Тя можеше да се докосне до душата му, но той се страхуваше от това. Можеше да го почувства. Попи, недей! Има толкова много... тайни, които не искам да разбереш.
Тайни? – Помисли си тя. Но не бяха мрачни и ужасяващи тайни, по скоро изпълнени със самота, с ужасяващото чувство, че не принадлежи на никой от двата свята, които познаваше.
Внезапно, Попи видя себе си през очите на Джеймс. В тях изглеждаше крехка и грациозна, като изумрудения полъх на вятъра, като нежна девойка със сърце от стомана.
Този образ никак не ми допада –помисли си момичето. - Не съм висока и красива колкото са Жаклийн и Михаела.
Думите, които чу в отговор, не бяха адресирани до нея. Имаше чувството, че бяха нещо, върху което Джеймс разсъждаваше или си ги припомняше от някоя стара книга. Не обичаш някого само заради красотата му. Обичаш го, защото разбираш думите му. – С тези думи дойде и силното чувство за самосъхранение. Най-накрая разбра какви бяха чувствата му към нея. Беше нещо скъпоценно за него , нещо за което си заслужаваше да се бори и пази с цената на всичко. С всички средства, без значение какво ще се случи със самия него. Попи се опита да вникне по-дълбоко в съзнанието му, да разбере какво точно означават думите му. В съзнанието му имаше белези от правила, не от закони.