Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Попи потръпна.
- Значи ти... пиеш човешка кръв? – Въпреки всичко, което видя, Попи не можеше да изрече тези думи без да се засмее.
- Да, разбира се! - отговори с нежен глас, гледайки към лентите на адидаса си.
Той погледна нагоре и погледа му се спря върху нея. Очите му бяха сребристосиви. Попи се облегна на купчината възглавници върху леглото си. Беше й по-лесно да повярва, след като невероятното вече я бе връхлетяло по-рано днес. Реалноста вече се бе преобърнала. От какво значение бе още едно невъзможно нещо? Ще умра, а приятелят ми е кръвожадно чудовище – помисли си тя. Но с това аргументите й приключваха. Момичето бе изтощено, а двамата с Джеймс продължаваха да се взират един друг в тишината.
- Добре! – промълви тя. Думите й изразяваха всичко, което бе осъзнала.
- Не ти го казах само за да ми олекне – започна той с онемял тон. – Казах ти, че мога да те спася, помниш ли?
- Бегло – каза му, премигна и заговори с по-остър тон. - Да ме спасиш? Как?
Погледа му се измести към празното пространство.
- Точно това, което мислиш.
- Джейми, не мога да мисля повече.
Без да я поглежда, Джеймс пъхна ръката си под одеалото и внимателно хвана крака й. Той леко поклати ръката си, показвайки привързаността си към нея.
- Ще те превърна във вампир, хлапе – каза й.
Попи обгърна лицето си с ръце и заплака.
- Хей! – Джеймс пусна крака й, ръката му машинално се стрелна нагоре, обхващайки талията й. Придърпа я до седнало положение към себе си и продължи.
– Не плачи, всичко е наред. Това е по-добрата възможност.
- Ти си напълно обезумял – промълви момичето през сълзи. Веднъж рукнали, падаха толкова лесно, че Попи не можеше да ги възпре. Чувстваше се добре в прегръдките му. Той беше здрав, издръжлив и ухаеше приятно.
– Ти каза, че трябва да си роден вампир – добави тя в сподавения си плач.
- Не, казах, че аз съм роден вампир, но има и друг вид – превърнати във вампири. Щяха да са много повече, ако не беше закона да не трансформираме всеки, който видим по улицата.
- Не мога! Аз съм такава, каквато съм. Аз съм си аз...
Той внимателно я избута встрани, за да можеше да види лицето й.
- Тогава ще умреш! Нямаш друг избор, разбираш ли? Поразпитах... дори говорих с вещица. Няма друго същество от нощния свят, което да може да ти помогне. Всичко опира до въпроса: Искаш ли да живееш или не?
Мислите на Попи, които отново се бяха преплели, внезапно формулираха въпроса „Искам ли да живея?”.
Разбира се, че искаше. Този въпрос бе като светлина в края на тъмния тунел. До днес момичето смяташе, че има безусловното право да живее, дори не можеше да се отблагодари за тази възможност, но сега знаеше, че животът не е даденост, а трябва да се бориш за него. Съвземи се, Попи! – прозвуча гласът на здравия разум в главата и – Той каза, че може да ти спаси живота!
- Дай ми минута, трябва да помисля! – каза на Джеймс с плътен глас. Сълзите й бяха спрели. Попи се отдръпна от него и впи яростно погледа си в бялото, болнично одеяло.
Добре, съсредоточи се, момиче! – каза си мислено. – Знаех, че Джеймс има тайна, но не си представях нещо такова. И какво от това? Той си е същият Джеймс. Може да е някакво ужасяващо, безсмъртно чудовище, но все още го е грижа за мен. Няма кой друг да ми помогне.
Тя стисна ръката на Джеймс, без да го поглежда.
- Какво е...? – Попита Попи през зъби.
- Различно е. Не бих го препоръчал, ако имаше друга възможност. Ще си слаба и изтощена, докато тялото ти се променя, но след това никога повече няма да се разболееш от каквото и да било. Ще станеш силна, бърза и... безсмъртна – отговори и с непоколебим глас.
- Ще живея вечно, но ще имам ли способността да спра растежа си? – В съзнанието и нахлу образа на безсмъртна, стара жена.
- Попи, веднага ще спреш да старееш. Така става със създадените вампири. Човешката ти същност ще умре.
Ще си като мъртва известно време, ще си в безсъзнание, но ще се събудиш.- Той направи страна гримаса.
- Разбирам. – Нещо като Жулиета в гробницата, помисли си момичето. Ами Фил ?
- Трябва да знаеш още нещо – каза той. – Процент от хората не успяват да завършат.
- Да завършат какво ?
- Трансформацията. Хората над двадесет почти никога, не се събуждат. Телата им не могат да се приспособят към новата си същност и изгарят. Тийнейджърите обикновено успяват да я завършат, но не винаги…
Странно, думите му я успокоиха. Неестествената надежда изглеждаше по-истинска от естествената. Да живее, тя имаше право да опита.